Изпрати ми я една приятелка и понеже ми си струва изключително лесна и ефективна реших да я споделя с всички загрижени за децата си майки, тъй като в последната седмица ми се наложи да я изпратя на две мои приятелки с малки деца. Надявам се и на вас да ви бъде полезна :)
Всяка любяща майка може самостойтелно да „заговорничи /внуши/” на своето дете и да му помогне да се справи с всеки проблем и даже с най-тежката болест. Майката за болното дете – това е лекарство по-силно от всякакви таблетки, прахчета и сиропи.
Така смята известният детски психиатър, проф. Борис Зиновиевич Драпкин, създателят на уникалния психотерапевтичен метод за лечение на детски недъзи „МАМА ТЕРАПИЯ”.
В арсенала на детския психоневролог няма много средства за въздействие върху детето: лекарства, хипноза, семейна, групова и игрова терапия. От тези методи дълго време се е ползвал и д-р Драпкин. И в същото време е търсил и други начини за влияние върху психиката на детето – по-ефективни, безопасни, по-широки като спектър на въздействие, съчетаващи в себе си елементи и от внушението, и от семейната терапия. И го открил – внушение чрез гласът на мама!
Ето така се родил нов психотерапевтичен метод. Той е изпробван върху хиляди пациенти и е патентован още през 2001 година, признат е от Руското общество на детските психиатри, преподава се в „Катедрата по детско-юношеска психиатрия, психотерапия и клинична психология”. В разработването на метода са използвани последните достижения на всички психоаналитични направления, разпространени днес на Запад, но по ефективност, методът на Драпкин ги превъзхожда, а като приложение е прост и икономичен!
Борис Зиновиевич, излиза, че за да лекуваме детето си, е достатъчно майката просто силно да го обича. Но нима всяка нормална майка не обича своите деца? И защо въпреки това децата боледуват?
— Защото ние ги обичаме така, както ни се иска, а не както е необходимо на детето. А това е тъжно! Ние предявяваме към малкия човек твърде много претенции, дразним се, че не е такъв, какъвто на нас ни се иска... А детето е съд, който трябва постоянно да бъде пълнен с майчина любов. Майката трябва да обича детето си независимо какво е то: послушно или не, болно или здраво... Да не му поставяме условия: ще те обичам като станеш еди-какво си...
И как можем да го направим това на практика?
— Преди всичко майката до примерно две годишна възраст не бива да се разделя за дълго със своето дете. Ако през това време тя се върне на работа или води активен светски живот, а детето се оставя на баби или детегледачки, потокът на любов „майка-дете” се прекъсва.
— Трябва по-често да се гали с ръка, да се прегръща, потупва, поглажда, да се занимаваме с него, да се борим – но с мярка. Внимателният родител вижда, когато на детето са му достатъчни такива физически контакти.
— Трябва колкото се може по-често да се вглеждаме в очите на своето дете с любов и нежност, независимо то неговите прояви /особености на характера/.
Борис Зиновиевич Драпкин – един от най-известните в света детски психиатри и психотерапевти, почетен професон по психотерапия. До 1996 година е работил като главен детски психотерапевт в Министерството на здравеопазването на СССР и Русия. В същото време е бил главен детско-юношески психиатър на град Москва. Автор е на повече от 100 научни труда.
И още – огромно значение на детето /не само за бебето, но и за детето в ученическа възраст/ играе майчиният глас. Детето започва да го чува от петия месец на вътреутробното си развитие и го чува по-често от всички останали звуци. Раждайки се, той разпознава маминият глас и много емоционално реагира на него, различава всички негови интонации. Маминият глас става негов собствен, вътрешен глас. И ако той му дава чувство за спокойствие, щастие, здраве, добро развитие, то психиката на детето му се подчинява. Но също така психиката на детето се подчинява на майчиният глас, когато майката предявява към детето си много претенции, упреква го, че е такъв и такъв... По този начин майката внушава на детето си програма за неуспехи и болести.
И Вашият уникален метод помага да се борим с неудачите в живота?
— Разбира се, моят метод не е панацея за всички болести и беди, но положителните резултати в процеса на лечение се наблюдават в повечето случаи, а в същото време не настъпват никакви усложнения. Още повече, че този метод подобрява здравето не само на детето, но и на майката, а също така осигурява необходимият психологически комфорт между всички членове на семейството.
Възрастта на детето няма ли значение?
— Ние работим с деца от от 0 до 18 годишна възраст. Разбира се, най-ефективно е лечението на заболявания в ранен стадий, при деца до 12 години. До тази възраст, все още е запазена връзката „майка-дете”. След това тя започва по малко да отслабва. За работа с юноши, използваме и други методи, но „мама-терапията” е ефективна и при тях.
Значи, майката е най-добрият хипнотизатор за детето си?
— В същност - да. Нейният глас действа на детето, както нищо друго.
А бащиният глас?
— Опитах се да привлека към внушението и татковците, но се оказа неефективно. Бабите по бащина линия, даже горещо обичащи любимите си внуци, също не успяха да постигнат резултат. Такъв потресаващ хипнотичен ефект предизвиква единствено гласът на майката. И още, но в много по-малка степен, гласът на бабата по майчина линия. Към мен са се обръщали и семейства с осиновени деца. Но при тези майки моят метод не действа. Същият е резултатът и при генетична майка, която обаче по ред причини не е износила тя детето си. В дълбочина тя си остава чужда за детето, все пак майчината утроба не е такси и не е инкубатор.
Но тази „хипноза” абсолютно безопасна ли е за детето?
— Така като за него е абсолютно безопасна собствената му майка. Можем само с тъга да контатираме, че с всяка изминала година расте броят на деца с неврози, с нервно-вегетативна дистония /дистонията е заболяване, което се характеризира с нарушение на вътрешното равновение на организма – кръвообращение, топлообмен, храносмилане; проявите на дистония могат да имат постоянен или кризисен характер – панически пристъпи, припадъци и други пристъпообразни състояния/, заекване, нощно напикаване, функционални заболявания на вътрешните органи, в основата на които стоят нервни фактори /патология на сърдечно-съдовата, храносмилателната, дихателната система/. Днес много деца до ученическа възраст просто се нуждаят от консултация с психиатър, но това плаши родителите!
Сложността при лечението на съвсем малките деца се заключава и още в това, че при тях са възможни съвършено непредсказуеми, парадоксални и различаващи се от възрастните реакции на лекарства и психологически намеси. А майката като средство за лечение е абсолютно безопасна. Детето постоянно усеща общността си с майката и реагира на най-малките промени. И нерядко – именно заболяването е призив, с който детето казва: обърнете ми внимание, поправете грешката!
Препоръки за щастие
Разбирайки, колко е необходим неговият метод на хиляди деца, проф.Драпкин с готовност споделя основните положения. Базовата програма, полезна за всеки, в това число и на здравите деца, се състои от четири блока. Фразите, които трябва да се произнасят не са случайни. Всяка дума е премислена и проверена, така че заменянето разместването им в изреченията не се препоръчва.
И така, 20-30 минути след като детето ви е заспало, майката сяда на неговото креватче с тескта в ръце и чете по три пъти всяка фраза. В началото за себе си, за да се запознае с нея, после мислено. Тези фрази трябва да се четат всеки ден. Колко дълго? 1-2 месеца... Тук всичко зависи от състоянието на детето. Нито високата температура, нито каквито и да било други прояви на болестни състояния у детето не се явяват противопоказания. Но ако самата майка не е във форма – ако е болна, напрегната, раздразнена – тогава сеансът е по-добре да не се провежда. В краен случай може да се проведе от бабата по майчина страна.
1 блок. Витаминът на майчината любов.
С помощта на тези думи майката излива своята любов към детето:
• Аз много, много силно те обичам;
• Ти си най-скъпото ми и родно нещо, което имам;
• Ти си моя родна частичка, родна кръв;
• Без теб, аз не мога да живея;
• Ние с тати много силно те обичаме.
2 блок. Физическото здраве.
Майката мислено си представя идеалният образ на своето дете. Тук е събрана /заключена/ цялата педиатрия:
• Ти си силно, здраво, красиво дете, момченце/момиченце мое;
• Ти се храниш добре и затова бързо растеш и се развиваш /тази фраза работипрекрасно. У детето се появява добър апетит/;
• Ти имаш силно и здраво сърце, гърди, коремче /произтича пресичане на всички психосоматични заболявания – астма, сърдечни неврози, дискинезия на жлъчните пътища.../ ;
• Ти се движиш леко и красиво /пресича всички двигателни нарушения/;
• Ти си кален, рядко и малко боледуваш.
3 блок. Нервно-психично здраве.
• Ти си спокойно момченце/момиченце;
• Ти имаш хубави, здрави нерви;
• Ти си търпелив, ти си добър, ти си общителен;
• Ти си умно момче/момиче;
• Твоята главичка се развива отлично, всичко разбираш и запомняш;
• Ти винаги си в добро настроение и обичаш да се усмихваш /ограничаваме детските депресии и цяла група психически нарушения/;
• Ти добре спиш /това внушение много бързо започва да действа/;
• Ти заспиваш леко и бързо, ти сънуваш само хубави и добри сънища;
• Ти си почиваш добре, когато спиш;
• Говорът ти се развива добре и бързо.
4 блок. Емоционален ефект, пречистване от болестите /от народната медицина/.
• Аз вземам и изхвърлям твоята болест и твоите трудности. /По-нататък майката назовава конкретните проблеми на детето/
• Аз вземам и изхвърлям твоят лош сън /ако детето спи лошо/;
• Аз вземам и изхвърлям твоите страшни сънища;
• Аз вземам и изхвърлям твоята плачнилост;
• Аз вземам и изхвърлям твоята неохота за хранене;
• Аз много, много силно те обичам – заключителната и най-важна фраза!
Най-важното е винаги да завършваме с уверението в безграничната ни майчина любов. Обърнете внимание: цялата програма е абсолютно позитивна, няма никакво НЕ, вие просто пробуждате в детето желание да бъде добро, щастливо, здраво и затвърждавате увереността му, че това е възможно.
С тези четири блока от фрази, майките могат да внушават на своите деца, без да се боят че ще им навредят, защото в тях има само позитивна постановка за добро развитие и самочувствие. За работа с тези блокове, на майката не е нужен лекарски контрол!
Дневник
Още една от важните съставки на метода на лечение с майчина любов – това е воденето на дневник. Всеки ден, вие трябва да виждате в детето си нещо ново, някакво израстване, напредък, който по-рано не сте забелязали, макар и малко подобрение на неговото състояние. Миналото не съществува! Главното е да живеете на принципа „Днес и сега”. Има само днешен ден и зоркият майчин поглед навярно вижда какви изменения са настъпили. В началото може да ви се стори глупаво или излишно – навярно от детството си не сте водили дневник. И много често се получава, че на втората-третата среща с майката проф. Драпкин е принуден отново и отново да подчертава важността на тези записки. Рита си спомня:”Аз в началото даже не разбрах какво точно се иска от мен. Но после открих особено удоволствие, когато пишех:”Харесва ми, че Илюша стана такъв..”, „Страхотно е, че успехите на детето ми се забелязват и от близки хора и те се радват заедно с нас”.
Болшинството майки, възползвали се от този метод, говорят, че детето за кратко време се е успокоявало, ставало е далеч по-малко раздразнително. Подобрението на физическото състояние настъпва при някои по-бързо, при други по-бавно, някой се излекува от проблемите напълно, друг частично. Но всички майки, като една разказват за това удивително усещане за съединение с детето, благодарение на което се променя атмосферата в цялото семейство. Отношенията стават по-топли и близки. Рита разказва, че продължава да използва този метод, защото е открила най-главното му преимущество – съвършено промененото вътрешно отношение към детето. „Днес аз го възприемат такъв, какъвто е. Престанаха да ме дразнят неговите естествени детски реакции, отнасям се значително по-спокойно и виждам, как в отговор на това се променя и моето дете.”
В крайна сметка в прилагането на този удивителен метод няма никакви особени сложности. Най-важното е да настроите себе си и да използвате ресурсите, които са във вас самите, които са заложени в майките от самата Природа. И всичко ще се получи!
понеделник, 7 март 2011 г.
понеделник, 1 февруари 2010 г.
Новите деца
Казвам се Анелия и съм майка на две прекрасни и същевременно напълно различни деца. Голямата ми дъщеря е в доста голяма степен т. нар. „Индигово дете”, докато малкият ми син е по – скоро „Кристално дете”. Тези две понятия отскоро навлязоха в общественото пространство, но ако все още не са достигнали до вас, не се тревожете има достатъчно литература по темата.
Дъщеря ми още от малка прояви индиговия си характер. Много от новите деца свикват трудно със Земната действителност. Пристигайки от един много фин и изпълнен с любов свят, за тях е много болезнено изживяване самото раждане и адаптирането им към по–низшите физически вибрации на Земята. Поради това те могат да плачат постоянно или пък да спят постоянно. Тъй като така осъществяват директна връзка с висшите светове. Като бебе дъщеря ми плачеше безспирно, беше с рефлукс на стомахчето и се утешаваше много трудно само като танцувахме и пеехме. Всички се редувахме денонощно около нея. Спеше много неспокойно, постоянно риташе и се отвиваше. Беше изключително физически активно бебе, като още от първия месец започна да си повдига главата, а на втория вече правеше опити да пълзи. Тази силна активност е една от отличителните черти на индиговите деца. Е, това го разбрах доста по – късно. Важното в този, а и във всички останали периоди, е да обичате безрезервно детето си и да знаете, че то е едно необикновено съкровище, което е избрало да дойде при вас. Не го оставяйте да плаче неутешено, защото в книгите пише така. Напротив гушкайте го, говорете му и го обграждайте с любов, колкото и да ви е трудно и изморително. Така то ще знае, че винаги има закрила и може да разчита на вас. Ако го оставите да плаче, то най – вероятно по някое време ще спре от умора, но посланието, което ще получи от вас, е че вие не се интересувате от чувствата му, и не може да разчита на вас. И тъй като за бебето майката и семейството са първите му възприятия за света, така още от бебе ще му създадете представата за един враждебен и неразбиращ го свят, което в бъдеще може да има доста по – сериозни последствия. Тук бих искала да добавя и това, че много от новите деца имат проблеми със заземяването, поради което в малко по–голяма възраст ги възприемат като „мечтателни”, и „разсеяни”. Както ви казах в началото Земните физически енергии са доста груби за тези специални същества и затова те имат нужда да общуват с висшите светове. Един от начините да помогнете на детето още от малко да преодолее този проблем е физическото ви докосване. Дъщеря ми не заспива с любимо мече или кукла, а с ръката на мама. Всяка вечер след приказката дежурната фраза е „ Добре, заспивам, но ми дай ръчичка”. Така чрез своите майките новите деца най – лесно се заземяват. Чувстват се спокойни и сигурни в този свят. (Майките правят връзката между майката Земя и детето) За по–големите деца има специално упражнение (визуализация) за заземяване.
Проблемът с храненето беше следващото ни изпитание. Изключително злоядо дете (и все още е). Отне ми също доста време да разбера, че тя сама знае колко и кога трябва да яде. Разбира се никога не съм я насилвала, но като майка имам някакви представи за това какво минимално количество трябва да изяде и когато завършвахме само с 1/3 от купичката се чувствах доста зле. Добре е да знаете, че новите деца се нуждаят от доста по – малко храна от нас, те получават достатъчно количество енергия от природата – слънцето, въздуха, водата и земята. На около 3-4 годишна възраст сама се отказа от месото, за ужас на бабите и дядовците. Въпреки че все още няма обяснение защо не яде месо (не го обичам), явно на подсъзнателно ниво е усетила нисшите вибрации на този вид храна и отказва да я приема. Ако и вашето дете не желае да яде месо, моля ви не го насилвайте. Има достатъчно други източници, от които може да си набави необходимите му белтъчини, а също и много литература по темата.
Следващият момент, от значение за новите деца, това е движението. Те имат изключително голямо количество енергия, която трябва да изразходват всекидневно. Задължително запишете детето си на някакъв спорт, по възможност с повече движение. Водете ги на походи, бягането и търкалянето на поляната е много приятно и полезно, игра на криеница в гората, или катерене по дърветата. Знам, че последното може да ви се стори доста екстремно, но новите деца обичат да изпробват границите на възможностите си. Не ги ограничавайте и не им насаждайте страх още от малки. Дъщеря ми винаги е обичала катерушките. Още от както за първи път я учех как да се катери по тях, винаги е стигала много по – високо от другите деца, искаше да се качва до най – високото, а сега вече прави невероятни висящи пози, от които направо тръпки ме побиват. Винаги, още от първия ден съм й разрешавала да стигне до там, до където иска. Това според мен е изключително важно за децата. Още от първите моменти, в които те започват да изпробват възможностите си не трябва да бъдат спирани и плашени, с – „още си малък, ще паднеш, ще се удариш”, а напротив родителите трябва да насърчават децата си да изпробват възможностите си и когато те успеят, това е най–добрият начин да добият увереност в себе си. Разбира се аз през цялото време съм била плътно до нея, така, че тя знае, че съм там и я пазя. Винаги съм й обяснявала какво е възможно да се случи, ако не внимава, но без да я карам да чувства страх. Защото страхът е най–нисшата емоция, която е възможно да подтисне и най–уникалния талант.
Всъщност липсата на страх е една специална характеристика на новите деца, моля ви не им прехвърляйте страховете си още от малки. Нека си бъдат безстрашни и активни, но внимателни. Нашата задача като техни родители се състои главно в това да обясняваме подробно и изчерпателно.
Новите деца не се влияят от наказания, заплахи и забрани. На тях всичко трябва да им се обяснява много подробно и в детайли, и когато го разберат, тогава те сами ще правят това, което искате. Е, разбира се ако намират логиката. Когато има логическа връзка между това, което казвате, правите и това, което се изисква от тях, тогава за тях е много лесно да разберат и извършат съответната дейност. Във възпитанието на моите деца винаги съм се стремяла да спазвам тези принципи. Но откакто се роди малкият ми син, грижите станаха повече и времето за обяснения за дъщеря ми намаля доста. Наскоро една случка ме подсети отново, че явно пропускам този момент. Дъщеря ми се люлееше на люлката очевидно много силно, при това права, и стъпала на облегалката. Понеже бях и с малкия, който на година и половина изучава света и щъка навсякъде, извиках няколко пъти да седне или да спре люлката. Тя разбира се въобще не реагира. Най – накрая се наложи да отида и да я спра аз. При което тя ми каза – „Е, да ми беше каза защо искаш да спра. Защо не ми каза – „Спри люлката, защото може да се подхлъзнеш и да паднеш и да се удариш.” „ Може би защото очаквах, че очевидното за мен е очевидно и за нея. Явно не е така. Децата ни имат нужда от много обяснения, за да разберат света, в който живеем. А повярвайте ми понякога за тях той е пълен с непонятни, безсмислени и странни норми и правила.
Индиговите деца са воините в нашия свят, те винаги се противопоставят на неправилните за тях норми и правила (всъщност те много трудно спазват правила) в действителността и се мъчат да я променят. Понякога доста трудно се адаптират в градината и училище и това създава доста проблеми за тях и родители им. Те не могат да се впишат във възприетите за „нормални” рамки. Те са различни и точно това им е хубавото. За съжаление нашата образователна система все още не е готова за работа с такива деца. Както на повечето места по света в градините и училищата преподавателите се опитват да „натъпчат” децата в определени „калъпи”, които обаче все повече се различават от ценностите и характеристиките на новите деца. Те всички са индивидуалности, които не могат да са еднакви. И работата с такива деца е доста натоварваща, тъй като вниманието, което изискват тези деца е многократно по–голяма. Представете си какво внимание би получило вашето индигово дете в детската градина например, където една учителка и една сестра се грижат за около 30 деца. Тъй като учителките нямат време да работят индивидуално с децата, да разберат техните чувства и емоции, много често новите деца се характеризират като „хиперактивни” или„с дефицит на вниманието”. Всъщност тези проблеми възникват от самата система. Децата не са били такива, когато са попаднали там. Просто неразбирането им и невъзможността им да се изявят като индивидуалности водят до „блокиране” на детето и до тези проблеми. Определено смятам, че нашите нови деца се нуждаят от обучени преподаватели, още от детските ясли, които знаят какви са тези деца и как да комуникират с тях; и от нова система на обучение, която да развива талантите и способностите на децата и да ги кара да продължават да мислят и разсъждават, така както им е заложено, а не само да възпроизвеждат факти и събития.
Разбира се основен и най–важен фактор за правилното развитие на детето е семейството. Ако вие очаквате това да сторят институциите определено ще сгрешите. Както най–вероятно сте се убедили и от собствен опит в яслите, градините и училищата нямат ясна представа как да работят с новите деца. ( Да не говорим, че нямат и достатъчно време да се занимават с тях, а преди 5 години, когато дъщеря ми тръгна на ясла разбиранията на учителките и лелите за възпитанието на децата бяха доста морално остарели и „Макаренковски”). Най – вероятното нещо, което може да случи, ако се спрете на този вариант, е детето ви да получи някой силен емоционален или психически блокаж, който по – късно да доведе до доста сериозни последствия. Всъщност вие трябва да балансирате градината и училището, така че чувствата и емоциите, които детето ви е подтиснало там да се изразят в къщи. Неразбирането там, да се компенсира с разбиране и подкрепа в семейството. И това трябва да се прави ежедневно, защото точно натрупването на неизразени емоции води до блокажи. (Това всъщност важи за всички ни). Накратко отделяйте задължително поне по един ефективен час на ден за общуване с децата си и се опитайте да разберете какво е преживяло детето ви през днешния ден и какво го е вълнувало. Децата ни имат нужда от много внимание, и те го изискват постоянно (поне при моите е така). Знам, че има родители, които работят до късно, и виждат за малко децата си, но всъщност това не е от голямо значение. Важно е колко ефективно прекарвате времето с тях. И нека през този един или два часа времето е само за тях.
Всъщност след като се запознах с литературата за „индиговите” и „кристалните” деца разбрах, че ние със сестра ми също сме такива. Аз, съм била истинско кристално дете, докато тя беше супер индигова. И все още сме. И знаете ли какво? Майка ни се е справила отлично с възпитанието и отглеждането и на двете ни, без да е имала и най–малка представа от тези понятия. Как е успяла ли? С много любов, търпение и вслушвайки се в своята интуиция и майчин инстинкт. Давайки на всяка от нас това, от което се нуждаем. Та всъщност, не се плашете от тези „етикети”, които се слагат на новите деца. Основното и най–важно нещо, от което се нуждаят всички деца е любов и внимание. Ако вие успеете да покажете на детето си, че го обичате и сте винаги до него, че може да разчита на вас, и да споделя с вас, тогава ви гарантирам, че няма да имате проблеми с него, освен обичайните разбира се.
Радвам се, че успях да споделя с всички вас част от моите преживявания и опит с „новите” деца. Сигурна съм, че много от вас имат същите или подобни изпитания. Бъдете любящи, силни и уверени в себе си. Казват, че Бог ни изпраща само такива изпитания, с които можем да се справим. Аз вече многократно се убеждавам в това. Ако го преформулираме малко – Бог ни е изпратил точно тези деца, с които да можем да се справим. Колкото и сложна или безнадеждна да изглежда ситуацията, решение за нея съществува. Вие само трябва да го намерите. А дотогава и след това, бъдете изпълнени с любов и обич към вашето единствено, уникално и неповторимо дете.
Дъщеря ми още от малка прояви индиговия си характер. Много от новите деца свикват трудно със Земната действителност. Пристигайки от един много фин и изпълнен с любов свят, за тях е много болезнено изживяване самото раждане и адаптирането им към по–низшите физически вибрации на Земята. Поради това те могат да плачат постоянно или пък да спят постоянно. Тъй като така осъществяват директна връзка с висшите светове. Като бебе дъщеря ми плачеше безспирно, беше с рефлукс на стомахчето и се утешаваше много трудно само като танцувахме и пеехме. Всички се редувахме денонощно около нея. Спеше много неспокойно, постоянно риташе и се отвиваше. Беше изключително физически активно бебе, като още от първия месец започна да си повдига главата, а на втория вече правеше опити да пълзи. Тази силна активност е една от отличителните черти на индиговите деца. Е, това го разбрах доста по – късно. Важното в този, а и във всички останали периоди, е да обичате безрезервно детето си и да знаете, че то е едно необикновено съкровище, което е избрало да дойде при вас. Не го оставяйте да плаче неутешено, защото в книгите пише така. Напротив гушкайте го, говорете му и го обграждайте с любов, колкото и да ви е трудно и изморително. Така то ще знае, че винаги има закрила и може да разчита на вас. Ако го оставите да плаче, то най – вероятно по някое време ще спре от умора, но посланието, което ще получи от вас, е че вие не се интересувате от чувствата му, и не може да разчита на вас. И тъй като за бебето майката и семейството са първите му възприятия за света, така още от бебе ще му създадете представата за един враждебен и неразбиращ го свят, което в бъдеще може да има доста по – сериозни последствия. Тук бих искала да добавя и това, че много от новите деца имат проблеми със заземяването, поради което в малко по–голяма възраст ги възприемат като „мечтателни”, и „разсеяни”. Както ви казах в началото Земните физически енергии са доста груби за тези специални същества и затова те имат нужда да общуват с висшите светове. Един от начините да помогнете на детето още от малко да преодолее този проблем е физическото ви докосване. Дъщеря ми не заспива с любимо мече или кукла, а с ръката на мама. Всяка вечер след приказката дежурната фраза е „ Добре, заспивам, но ми дай ръчичка”. Така чрез своите майките новите деца най – лесно се заземяват. Чувстват се спокойни и сигурни в този свят. (Майките правят връзката между майката Земя и детето) За по–големите деца има специално упражнение (визуализация) за заземяване.
Проблемът с храненето беше следващото ни изпитание. Изключително злоядо дете (и все още е). Отне ми също доста време да разбера, че тя сама знае колко и кога трябва да яде. Разбира се никога не съм я насилвала, но като майка имам някакви представи за това какво минимално количество трябва да изяде и когато завършвахме само с 1/3 от купичката се чувствах доста зле. Добре е да знаете, че новите деца се нуждаят от доста по – малко храна от нас, те получават достатъчно количество енергия от природата – слънцето, въздуха, водата и земята. На около 3-4 годишна възраст сама се отказа от месото, за ужас на бабите и дядовците. Въпреки че все още няма обяснение защо не яде месо (не го обичам), явно на подсъзнателно ниво е усетила нисшите вибрации на този вид храна и отказва да я приема. Ако и вашето дете не желае да яде месо, моля ви не го насилвайте. Има достатъчно други източници, от които може да си набави необходимите му белтъчини, а също и много литература по темата.
Следващият момент, от значение за новите деца, това е движението. Те имат изключително голямо количество енергия, която трябва да изразходват всекидневно. Задължително запишете детето си на някакъв спорт, по възможност с повече движение. Водете ги на походи, бягането и търкалянето на поляната е много приятно и полезно, игра на криеница в гората, или катерене по дърветата. Знам, че последното може да ви се стори доста екстремно, но новите деца обичат да изпробват границите на възможностите си. Не ги ограничавайте и не им насаждайте страх още от малки. Дъщеря ми винаги е обичала катерушките. Още от както за първи път я учех как да се катери по тях, винаги е стигала много по – високо от другите деца, искаше да се качва до най – високото, а сега вече прави невероятни висящи пози, от които направо тръпки ме побиват. Винаги, още от първия ден съм й разрешавала да стигне до там, до където иска. Това според мен е изключително важно за децата. Още от първите моменти, в които те започват да изпробват възможностите си не трябва да бъдат спирани и плашени, с – „още си малък, ще паднеш, ще се удариш”, а напротив родителите трябва да насърчават децата си да изпробват възможностите си и когато те успеят, това е най–добрият начин да добият увереност в себе си. Разбира се аз през цялото време съм била плътно до нея, така, че тя знае, че съм там и я пазя. Винаги съм й обяснявала какво е възможно да се случи, ако не внимава, но без да я карам да чувства страх. Защото страхът е най–нисшата емоция, която е възможно да подтисне и най–уникалния талант.
Всъщност липсата на страх е една специална характеристика на новите деца, моля ви не им прехвърляйте страховете си още от малки. Нека си бъдат безстрашни и активни, но внимателни. Нашата задача като техни родители се състои главно в това да обясняваме подробно и изчерпателно.
Новите деца не се влияят от наказания, заплахи и забрани. На тях всичко трябва да им се обяснява много подробно и в детайли, и когато го разберат, тогава те сами ще правят това, което искате. Е, разбира се ако намират логиката. Когато има логическа връзка между това, което казвате, правите и това, което се изисква от тях, тогава за тях е много лесно да разберат и извършат съответната дейност. Във възпитанието на моите деца винаги съм се стремяла да спазвам тези принципи. Но откакто се роди малкият ми син, грижите станаха повече и времето за обяснения за дъщеря ми намаля доста. Наскоро една случка ме подсети отново, че явно пропускам този момент. Дъщеря ми се люлееше на люлката очевидно много силно, при това права, и стъпала на облегалката. Понеже бях и с малкия, който на година и половина изучава света и щъка навсякъде, извиках няколко пъти да седне или да спре люлката. Тя разбира се въобще не реагира. Най – накрая се наложи да отида и да я спра аз. При което тя ми каза – „Е, да ми беше каза защо искаш да спра. Защо не ми каза – „Спри люлката, защото може да се подхлъзнеш и да паднеш и да се удариш.” „ Може би защото очаквах, че очевидното за мен е очевидно и за нея. Явно не е така. Децата ни имат нужда от много обяснения, за да разберат света, в който живеем. А повярвайте ми понякога за тях той е пълен с непонятни, безсмислени и странни норми и правила.
Индиговите деца са воините в нашия свят, те винаги се противопоставят на неправилните за тях норми и правила (всъщност те много трудно спазват правила) в действителността и се мъчат да я променят. Понякога доста трудно се адаптират в градината и училище и това създава доста проблеми за тях и родители им. Те не могат да се впишат във възприетите за „нормални” рамки. Те са различни и точно това им е хубавото. За съжаление нашата образователна система все още не е готова за работа с такива деца. Както на повечето места по света в градините и училищата преподавателите се опитват да „натъпчат” децата в определени „калъпи”, които обаче все повече се различават от ценностите и характеристиките на новите деца. Те всички са индивидуалности, които не могат да са еднакви. И работата с такива деца е доста натоварваща, тъй като вниманието, което изискват тези деца е многократно по–голяма. Представете си какво внимание би получило вашето индигово дете в детската градина например, където една учителка и една сестра се грижат за около 30 деца. Тъй като учителките нямат време да работят индивидуално с децата, да разберат техните чувства и емоции, много често новите деца се характеризират като „хиперактивни” или„с дефицит на вниманието”. Всъщност тези проблеми възникват от самата система. Децата не са били такива, когато са попаднали там. Просто неразбирането им и невъзможността им да се изявят като индивидуалности водят до „блокиране” на детето и до тези проблеми. Определено смятам, че нашите нови деца се нуждаят от обучени преподаватели, още от детските ясли, които знаят какви са тези деца и как да комуникират с тях; и от нова система на обучение, която да развива талантите и способностите на децата и да ги кара да продължават да мислят и разсъждават, така както им е заложено, а не само да възпроизвеждат факти и събития.
Разбира се основен и най–важен фактор за правилното развитие на детето е семейството. Ако вие очаквате това да сторят институциите определено ще сгрешите. Както най–вероятно сте се убедили и от собствен опит в яслите, градините и училищата нямат ясна представа как да работят с новите деца. ( Да не говорим, че нямат и достатъчно време да се занимават с тях, а преди 5 години, когато дъщеря ми тръгна на ясла разбиранията на учителките и лелите за възпитанието на децата бяха доста морално остарели и „Макаренковски”). Най – вероятното нещо, което може да случи, ако се спрете на този вариант, е детето ви да получи някой силен емоционален или психически блокаж, който по – късно да доведе до доста сериозни последствия. Всъщност вие трябва да балансирате градината и училището, така че чувствата и емоциите, които детето ви е подтиснало там да се изразят в къщи. Неразбирането там, да се компенсира с разбиране и подкрепа в семейството. И това трябва да се прави ежедневно, защото точно натрупването на неизразени емоции води до блокажи. (Това всъщност важи за всички ни). Накратко отделяйте задължително поне по един ефективен час на ден за общуване с децата си и се опитайте да разберете какво е преживяло детето ви през днешния ден и какво го е вълнувало. Децата ни имат нужда от много внимание, и те го изискват постоянно (поне при моите е така). Знам, че има родители, които работят до късно, и виждат за малко децата си, но всъщност това не е от голямо значение. Важно е колко ефективно прекарвате времето с тях. И нека през този един или два часа времето е само за тях.
Всъщност след като се запознах с литературата за „индиговите” и „кристалните” деца разбрах, че ние със сестра ми също сме такива. Аз, съм била истинско кристално дете, докато тя беше супер индигова. И все още сме. И знаете ли какво? Майка ни се е справила отлично с възпитанието и отглеждането и на двете ни, без да е имала и най–малка представа от тези понятия. Как е успяла ли? С много любов, търпение и вслушвайки се в своята интуиция и майчин инстинкт. Давайки на всяка от нас това, от което се нуждаем. Та всъщност, не се плашете от тези „етикети”, които се слагат на новите деца. Основното и най–важно нещо, от което се нуждаят всички деца е любов и внимание. Ако вие успеете да покажете на детето си, че го обичате и сте винаги до него, че може да разчита на вас, и да споделя с вас, тогава ви гарантирам, че няма да имате проблеми с него, освен обичайните разбира се.
Радвам се, че успях да споделя с всички вас част от моите преживявания и опит с „новите” деца. Сигурна съм, че много от вас имат същите или подобни изпитания. Бъдете любящи, силни и уверени в себе си. Казват, че Бог ни изпраща само такива изпитания, с които можем да се справим. Аз вече многократно се убеждавам в това. Ако го преформулираме малко – Бог ни е изпратил точно тези деца, с които да можем да се справим. Колкото и сложна или безнадеждна да изглежда ситуацията, решение за нея съществува. Вие само трябва да го намерите. А дотогава и след това, бъдете изпълнени с любов и обич към вашето единствено, уникално и неповторимо дете.
Ходеща релаксация за майките
Бих искала да се спра и на релаксиране с бебето. За родителите е от особена важност да са спокойни и изпълнени с хармония и душевно равновесие. Това ще помогне и на бебето ви да е спокойно и щастливо.
Ходеща релаксация – Това е един много полезен и ефективен начин за релаксиране на майките, особено с по-малките и по-леки бебета.
Може да се прави всеки ден на открито. Намалява напрежението и депресията, които може да изпитвате и увеличава усещането ви за благополучие.
1. Освободете напрежението – Освободете напрежението от цялото си тяло, най – добре преди да вземете бебето, като разтърсите тялото си. Отпуснете долната челюст и „издухайте малинки”, за да сте сигурни, че сте го направили. На по- голямото бебе това ще му се стори много забавно.
2. Заземяване – Хванете бебето в „релаксираща” поза и направете няколко малки спускания/ отпускания, докато се движите. Това „заземява” и двама ви и приготвя бебето за следващата стъпка.
3. Хванете бебето в удобна за ходене позиция, която ви дава близък контакт
4. Първата стъпка – Насочете вашето внимание към ритмично движение, разтварящо се от действията ви във времето и пространството. Това ще помогне да „изпразните” ума си от всички задължения. Концентрирайте се върху първата стъпка.
5. Започнете да ходите – Направете стъпка и започнете да ходите бавно, внимавайки за това гръбначният ви стълб да е изправен и на една линия с таза, докато ходите.
6. Дишане – Сега обърнете внимание на вашето дишане. Издишайте, за да помогнете да освободите напрежението. Ако искате може да се прозеете, после вдишайте за две стъпки. Удължавайки всяко издишване ви помага да поемате повече въздух на следващото вдишване.
7. Съзнаване – Почувствайте тялото на бебето до вашето и чувствайте двете тела в ритъма на ходене. Докато сте „повърхностно” внимателни къде да стъпите и какво има наоколо, „изпразнете” погледа съм към външното и вътрешното. Обърнете внимание на потока универсална жизнена сила, която преминава през двама ви заедно.
Ходеща релаксация – Това е един много полезен и ефективен начин за релаксиране на майките, особено с по-малките и по-леки бебета.
Може да се прави всеки ден на открито. Намалява напрежението и депресията, които може да изпитвате и увеличава усещането ви за благополучие.
1. Освободете напрежението – Освободете напрежението от цялото си тяло, най – добре преди да вземете бебето, като разтърсите тялото си. Отпуснете долната челюст и „издухайте малинки”, за да сте сигурни, че сте го направили. На по- голямото бебе това ще му се стори много забавно.
2. Заземяване – Хванете бебето в „релаксираща” поза и направете няколко малки спускания/ отпускания, докато се движите. Това „заземява” и двама ви и приготвя бебето за следващата стъпка.
3. Хванете бебето в удобна за ходене позиция, която ви дава близък контакт
4. Първата стъпка – Насочете вашето внимание към ритмично движение, разтварящо се от действията ви във времето и пространството. Това ще помогне да „изпразните” ума си от всички задължения. Концентрирайте се върху първата стъпка.
5. Започнете да ходите – Направете стъпка и започнете да ходите бавно, внимавайки за това гръбначният ви стълб да е изправен и на една линия с таза, докато ходите.
6. Дишане – Сега обърнете внимание на вашето дишане. Издишайте, за да помогнете да освободите напрежението. Ако искате може да се прозеете, после вдишайте за две стъпки. Удължавайки всяко издишване ви помага да поемате повече въздух на следващото вдишване.
7. Съзнаване – Почувствайте тялото на бебето до вашето и чувствайте двете тела в ритъма на ходене. Докато сте „повърхностно” внимателни къде да стъпите и какво има наоколо, „изпразнете” погледа съм към външното и вътрешното. Обърнете внимание на потока универсална жизнена сила, която преминава през двама ви заедно.
Йога за бебета
Как йога помага на бебетата
Преживяването на движенията, комбинирано с докосването е може би най – богатата стимулация, която можем да предложим на бебетото още от раждането. В йога тази стимулация възниква чрез взаимното участие на родителя и бебето, в степен, в която бебето може да възприеме и да го интегрира. Както йога асаните извикват дълбока релаксация при възрастните, така при бебетата те носят огромно задоволство и помагат за дълбок и спокоен сън.
Бебетата се наслаждават и се чувстват добре от кумулативния ефект на докосването, движението, ритъма и релаксацията, и ние като родители споделяме това удоволствие и тези ползи. Да правим йога с бебето означава да играем, да се разтягаме, и да релаксираме заедно. Редовното практикуване на йога с вашето бебе, ще ви помогне да тонизирате мускулите си и да балансирате успешно хормоналните промени, които следват раждането.
Можете да си създадете дневен режим, който да следвате още от раждането. Чрез йога всички системи на бебето са стимулирани, включително храносмилателната и нервната. Опознавате се по – добре с бебето и засилвате комуникацията помежду си; помага да се преодолее травма от раждането; увеличава се способността на бебето да се справя със стрес; бебето се научава да фокусира с сменя фокуса бързо при различните пози; стимулира се вестибуларния апарат, като му помага да запазва баланс и да усеща и преживява височини. И най – важното е, че всички сетивни стимулации стават в сигурните ръце на мама и тати, с топлота и любящо чувство.
- От люлеене към разтягане
Когато правите йога с новороденото бебче, трябва да вземете под внимание нуждата му от люлеене и разтягане. То има нужда да се разтегне и да увеличи движенияте, които с правило в утробата на майка си, но също така има нужда и да бъде гушкано и люляно, с изцяло подкрепени глава, вратле и сгънати крачета, така както е било преди раждането си. Йога упражненията с бебето ще му помогнат да разгъне гръбначния си стълб от извитото положение, в което е бил, като му помогне да увелечи контрола над вратлето си и увеличи силата на мускулите му. Чрез разтягането на крайниците му ще може да отвори ставите на бедрата, рамената, коленете и лактите.
Най – добре е упражненията да се правят по едно и също време на деня, за да се създаде режим на бебето. Тъй като новородените имат нужда от близък контакт с майката, особено подходящо е за първите занимания да сложите бебето в скута си.
Първо попитайте своето бебе иска ли да започнете, като осъществите физически контакт с него и следите за реакциите му. Започнете с масаж на коремчето. Сложете ръката си на коремчето, вдишайте и издишайте дълбоко, поглаждайте коремчето по посока на часовниковата стрелка. Хванете здраво ходилата на бебето и с палеца направете масаж. Ако не искате да направите предварителен масаж на бебето, „загрейте” тялото му, чрез „сух” масаж, пъхнете ръцете си под рамената му и погладете нежно надолу по гръбначния стълб, преминавайки през бедрата, надолу до ходилата. Повторете го няколко пъти, като наблюдавате реакцията на детето.
Първият комплекс от упражнения е свързан в основата си с Хатха йога, която се стреми да отвори ставите на бедрата и колената и да стимулира мускулите на тялото около основата на гръбначния стълб. Бъдете внимателни и не насилвайте движенията.
1. Колене към гърдите – Тази позиция стимулира храносмилателната система и може да предизвика движение в червата и газове у бебето. Хванете крачетата под колената и ги свийте към коремчето, разтворени малко по-широко от ширината на бедрата му. Отпуснете обратно и повторете 2-3 пъти.
2. Колене от една страна на друга – Тази поза леко кръстосва основата на гръбначния стълб на бебето. С ръце в същата позиция като 1. съберете двете коленца на бебчо в една линия и ги завъртете на ляво, и на дясно. Натиснете силно от всяка страна на стомаха и отпуснете.
3. Каране на колело – Променете предната позиция като движите краката последователно към ребрата и разтягате към вас в бавно „педално” движение.
4. Полу-лотус – Това продължава асиметричните движения. Като държите ходилата на бебето предвижете лявото ходило над дясното бедро в поза полу-лотус. Натиснете петичката, отпуснете и повторете същото с десния крак
5. Пеперуда – Тази поза отваря хълбоците на бебето. Хванете глезените на бебето с двете ръце и съберете ходилата на крачетата заедно. Леко ги натиснете към коремчето.
6. Затваряне на хълбока – Дръжте глезените на бебето като в предната позиция, бавно ги изтеглете към вас. Повторете движението бавно 2-3- пъти. Очите на бебето ще се затворят, когато свивате коленцата.
7. Разтягане на краката – Тази позиция показва на бебето ви разликата между разтягане и релаксация, комбинирани в едно движение. Дръжте глезените на бебето, повдигнете крачетата му леко нагоре, като същевременно ги разтягате, тогава ги пуснете да паднат свободно. Повторете го многократно. Повтаряйте на бебето „разтегни”, „отпусни” с възможно по-енергична интонация, за да му е по – забавно и да разбере разликата между разтягането и отпускането.
Тази първа последователност от упражнения отнема между 5 и 10 минути. След нея някои бебета са много уморени и готови да спят, а други искат още. Нека вашето бебе ви ръководи. Винаги завършвайте с релаксиране, за да си създадете идеалния край на вашия режим.
Разтягане на гърба – подходящи са за бебета над 3 месеца, които сами могат да повдигат главичката си, лежейки по корем
1. Мини кобра 1 – Започнете с масажни движения надолу по гръбначния стълб. Хванете бебето с двете ръце под гърдите, като с палците си следвате междуребрените мускули от всяка страна на гръбнака, движейки навън и упражнявайки лек натиск. Преминете от кръста към горната част на гърба. След това с палци точно под лопатките на бебето, хванете рамената и много леко ги огънете нагоре, използвайки палците като лостове. Няма значение дали бебето ще си вдигне главата или не. Отпуснете ръцете си и повторете 2-3 пъти.
2. Мини кобра 2 – Поставете бебето напречно на краката си, сложете едната си ръка на лумбалната област на бебето и натиснете леко, но здраво надолу. В същото време мушнете другата си ръка под гърдите на бебето, като вашият показалец трябва да е почно под брадичката му. Повдигнете бавно гърдичките му с ръката си, поддържайки натиска в долната част на гърба с другата ръка.
3. Разтягане на долната част на гърба – От мини кобра преминете към това разтягане. От същата позиция, но с изправени ваши крака. Хванете глезените на бебето с едната ръка и сложете другата на горната част на гърба му, точно под лопатките. Опънете крачетата към вас, повдигайки ги бавно, докато му е приятно. Оставете ги да паднат, веднага щом усетите съпротивление от страна на бебето.
4. Завършете тези интензивни разтягания със сгъване. Приближете коленете на бебето към гърдичките му и го залюлейте леко на двете страни.
Разтягане на ръцете и раменете – Тези прости упражнения отварят гърдите на бебето и помагат за разширяване на дишането. Повдигащите движения засилват мускулите на гърба, които са важни за сядането на бебето.
1. Разтягане навън – Сложете бебето по гръб, хванете ръчичките му за китките и вдишайте. Издишайте бавно и ги опънете навън, към двете страни на тялото, докато усетите съпротивление. Върнете обратно ръчичките, кръстосвайки ги два пъти пред гърдите му, сменете ръцете втория път. Повторете 2-3 пъти.
2. Разтягане в кръг – В същото положение хванете китките на бебето и леко ги отведете нагоре към лицето му, отворете ги в широк кръг и ги съберете обратно в центъра. Ако на бебето му доставя удоволствие обърнете движението на обратно.
3. Повдигане и разтягане – това разтягане използва рефлексите на хващане на бебето, като го окуражава да се държи продължително време и използва неговата сила, за да се изправи. Поддържайте минимално бебето си, като му позволявате да изпита удоволствието от напредването в контрола на своето тяло. Легнете на пода със свити колене и сложете бебето да седне на корема ви като ви гледа. Сложете показалците си в ръцете му; ако то не ги хване, хванете леко ръцете му с палеца и показалеца. Придвижете ръцете му от двете страни на главата му и го повдигнете съвсем леко, като внимавате до колко използва мускулите си и как реагира. Ако бебето не е още съвсем силно, за да се вдигне само, не дърпайте ръцете му, а леко ги върнете обратно долу. Ако се опита да се подвигне само – позволете му да го направи. Не му помагайте, само му дайте гласова подкрепа.
4. Разтягане по корем – Сложете бебето напреки в скута ви, по корем. Главичката му да легне върху бедрото ви. Хванете ръцете му за китките и разтегнете едната ръка нагоре и настрани, а другата надолу. Сменяйте ръцете в бавно разтягащо движение.
Преживяването на движенията, комбинирано с докосването е може би най – богатата стимулация, която можем да предложим на бебетото още от раждането. В йога тази стимулация възниква чрез взаимното участие на родителя и бебето, в степен, в която бебето може да възприеме и да го интегрира. Както йога асаните извикват дълбока релаксация при възрастните, така при бебетата те носят огромно задоволство и помагат за дълбок и спокоен сън.
Бебетата се наслаждават и се чувстват добре от кумулативния ефект на докосването, движението, ритъма и релаксацията, и ние като родители споделяме това удоволствие и тези ползи. Да правим йога с бебето означава да играем, да се разтягаме, и да релаксираме заедно. Редовното практикуване на йога с вашето бебе, ще ви помогне да тонизирате мускулите си и да балансирате успешно хормоналните промени, които следват раждането.
Можете да си създадете дневен режим, който да следвате още от раждането. Чрез йога всички системи на бебето са стимулирани, включително храносмилателната и нервната. Опознавате се по – добре с бебето и засилвате комуникацията помежду си; помага да се преодолее травма от раждането; увеличава се способността на бебето да се справя със стрес; бебето се научава да фокусира с сменя фокуса бързо при различните пози; стимулира се вестибуларния апарат, като му помага да запазва баланс и да усеща и преживява височини. И най – важното е, че всички сетивни стимулации стават в сигурните ръце на мама и тати, с топлота и любящо чувство.
- От люлеене към разтягане
Когато правите йога с новороденото бебче, трябва да вземете под внимание нуждата му от люлеене и разтягане. То има нужда да се разтегне и да увеличи движенияте, които с правило в утробата на майка си, но също така има нужда и да бъде гушкано и люляно, с изцяло подкрепени глава, вратле и сгънати крачета, така както е било преди раждането си. Йога упражненията с бебето ще му помогнат да разгъне гръбначния си стълб от извитото положение, в което е бил, като му помогне да увелечи контрола над вратлето си и увеличи силата на мускулите му. Чрез разтягането на крайниците му ще може да отвори ставите на бедрата, рамената, коленете и лактите.
Най – добре е упражненията да се правят по едно и също време на деня, за да се създаде режим на бебето. Тъй като новородените имат нужда от близък контакт с майката, особено подходящо е за първите занимания да сложите бебето в скута си.
Първо попитайте своето бебе иска ли да започнете, като осъществите физически контакт с него и следите за реакциите му. Започнете с масаж на коремчето. Сложете ръката си на коремчето, вдишайте и издишайте дълбоко, поглаждайте коремчето по посока на часовниковата стрелка. Хванете здраво ходилата на бебето и с палеца направете масаж. Ако не искате да направите предварителен масаж на бебето, „загрейте” тялото му, чрез „сух” масаж, пъхнете ръцете си под рамената му и погладете нежно надолу по гръбначния стълб, преминавайки през бедрата, надолу до ходилата. Повторете го няколко пъти, като наблюдавате реакцията на детето.
Първият комплекс от упражнения е свързан в основата си с Хатха йога, която се стреми да отвори ставите на бедрата и колената и да стимулира мускулите на тялото около основата на гръбначния стълб. Бъдете внимателни и не насилвайте движенията.
1. Колене към гърдите – Тази позиция стимулира храносмилателната система и може да предизвика движение в червата и газове у бебето. Хванете крачетата под колената и ги свийте към коремчето, разтворени малко по-широко от ширината на бедрата му. Отпуснете обратно и повторете 2-3 пъти.
2. Колене от една страна на друга – Тази поза леко кръстосва основата на гръбначния стълб на бебето. С ръце в същата позиция като 1. съберете двете коленца на бебчо в една линия и ги завъртете на ляво, и на дясно. Натиснете силно от всяка страна на стомаха и отпуснете.
3. Каране на колело – Променете предната позиция като движите краката последователно към ребрата и разтягате към вас в бавно „педално” движение.
4. Полу-лотус – Това продължава асиметричните движения. Като държите ходилата на бебето предвижете лявото ходило над дясното бедро в поза полу-лотус. Натиснете петичката, отпуснете и повторете същото с десния крак
5. Пеперуда – Тази поза отваря хълбоците на бебето. Хванете глезените на бебето с двете ръце и съберете ходилата на крачетата заедно. Леко ги натиснете към коремчето.
6. Затваряне на хълбока – Дръжте глезените на бебето като в предната позиция, бавно ги изтеглете към вас. Повторете движението бавно 2-3- пъти. Очите на бебето ще се затворят, когато свивате коленцата.
7. Разтягане на краката – Тази позиция показва на бебето ви разликата между разтягане и релаксация, комбинирани в едно движение. Дръжте глезените на бебето, повдигнете крачетата му леко нагоре, като същевременно ги разтягате, тогава ги пуснете да паднат свободно. Повторете го многократно. Повтаряйте на бебето „разтегни”, „отпусни” с възможно по-енергична интонация, за да му е по – забавно и да разбере разликата между разтягането и отпускането.
Тази първа последователност от упражнения отнема между 5 и 10 минути. След нея някои бебета са много уморени и готови да спят, а други искат още. Нека вашето бебе ви ръководи. Винаги завършвайте с релаксиране, за да си създадете идеалния край на вашия режим.
Разтягане на гърба – подходящи са за бебета над 3 месеца, които сами могат да повдигат главичката си, лежейки по корем
1. Мини кобра 1 – Започнете с масажни движения надолу по гръбначния стълб. Хванете бебето с двете ръце под гърдите, като с палците си следвате междуребрените мускули от всяка страна на гръбнака, движейки навън и упражнявайки лек натиск. Преминете от кръста към горната част на гърба. След това с палци точно под лопатките на бебето, хванете рамената и много леко ги огънете нагоре, използвайки палците като лостове. Няма значение дали бебето ще си вдигне главата или не. Отпуснете ръцете си и повторете 2-3 пъти.
2. Мини кобра 2 – Поставете бебето напречно на краката си, сложете едната си ръка на лумбалната област на бебето и натиснете леко, но здраво надолу. В същото време мушнете другата си ръка под гърдите на бебето, като вашият показалец трябва да е почно под брадичката му. Повдигнете бавно гърдичките му с ръката си, поддържайки натиска в долната част на гърба с другата ръка.
3. Разтягане на долната част на гърба – От мини кобра преминете към това разтягане. От същата позиция, но с изправени ваши крака. Хванете глезените на бебето с едната ръка и сложете другата на горната част на гърба му, точно под лопатките. Опънете крачетата към вас, повдигайки ги бавно, докато му е приятно. Оставете ги да паднат, веднага щом усетите съпротивление от страна на бебето.
4. Завършете тези интензивни разтягания със сгъване. Приближете коленете на бебето към гърдичките му и го залюлейте леко на двете страни.
Разтягане на ръцете и раменете – Тези прости упражнения отварят гърдите на бебето и помагат за разширяване на дишането. Повдигащите движения засилват мускулите на гърба, които са важни за сядането на бебето.
1. Разтягане навън – Сложете бебето по гръб, хванете ръчичките му за китките и вдишайте. Издишайте бавно и ги опънете навън, към двете страни на тялото, докато усетите съпротивление. Върнете обратно ръчичките, кръстосвайки ги два пъти пред гърдите му, сменете ръцете втория път. Повторете 2-3 пъти.
2. Разтягане в кръг – В същото положение хванете китките на бебето и леко ги отведете нагоре към лицето му, отворете ги в широк кръг и ги съберете обратно в центъра. Ако на бебето му доставя удоволствие обърнете движението на обратно.
3. Повдигане и разтягане – това разтягане използва рефлексите на хващане на бебето, като го окуражава да се държи продължително време и използва неговата сила, за да се изправи. Поддържайте минимално бебето си, като му позволявате да изпита удоволствието от напредването в контрола на своето тяло. Легнете на пода със свити колене и сложете бебето да седне на корема ви като ви гледа. Сложете показалците си в ръцете му; ако то не ги хване, хванете леко ръцете му с палеца и показалеца. Придвижете ръцете му от двете страни на главата му и го повдигнете съвсем леко, като внимавате до колко използва мускулите си и как реагира. Ако бебето не е още съвсем силно, за да се вдигне само, не дърпайте ръцете му, а леко ги върнете обратно долу. Ако се опита да се подвигне само – позволете му да го направи. Не му помагайте, само му дайте гласова подкрепа.
4. Разтягане по корем – Сложете бебето напреки в скута ви, по корем. Главичката му да легне върху бедрото ви. Хванете ръцете му за китките и разтегнете едната ръка нагоре и настрани, а другата надолу. Сменяйте ръцете в бавно разтягащо движение.
петък, 23 октомври 2009 г.
Упражнения за емоционално и психическо равновесие у децата
Заземяване – Много от „новите” деца идващи на Земята за дълго остават в пряка връзка с нематериалния свят, от който идват. Това ги прави според нашите разбирания „отнесени”, „мечтатели”, „разсеяни”. Тази техника помага изключително много на децата да слязат на физическо ниво и да почувстват вътрешно равновесие и центрираност. Има различни начини за удовлетваряване на тази потребност у детето. Разбира се най – важното е да създадем на детето атмосферата на любов и сигурност; чрез прегръщане, докосване, милване; чрез физическа активност; чрез техни пространства на сигурност и спокойствие; чрез „Свързване с Майката Земя”
Това упражнение помага и за изчистване и премахване на отрицателни мисли, чувства, енергии.
Застанете един срещу друг прави или седнали. Ходилата са здраво стъпили на пода. На по-малките деца обяснете накратко предварително какво ще правите. Затворете очи. Помолете го да си представи как от краката му израстват корени, които пробиват пода, бетона, плочките, асфалта и стигат до майката Земя. Тези корени растат и влизат все по – надълбоко в пръсттаа, докато стигнат чак до центъра на Земята. Нека сега по тези корени то мислено да изпрати всичко отрицателно, негативно и неприятно, което чувства и мисли. Попитайте го дали вече тече и кога е енергията е спряла. Обяснете му, че тези лоши мисли и емоции, които изпращаме на майката Земя няма да й навредят. Тя ги преобразува отново в добра и положителна енергия, която ни дава обратно. Нека почувства как тази положителна енергия го зарежда и то се чувства спокойно, щастливо, защитено.
Правила съм това упражнение с дъщеря ми още когато беше съвсем малка и трябваше първо да й обясня какво са корените и какво правят. Има много добри резултати. Самата тя от самото си раждане до сега се заземява всяка вечер като ми държи ръката. Това за нея е много успокояващо и отпускащо. Когато ми хване ръката заспива спокойна и сигурна.
„Помощ от ангелите”
Когато вечер отивате да спите или във всеки друг момент, седни или легни и затвори очи. Вдишай и издишай спокойно няколко пъти. Отпусни се. Помоли своя ангел да поеме грижите и страховете ти. Виж как ги отнася и те освобождава от тях. Наблюдавай как ги предава на Майката Земя. Тя ще ги разтвори и ще ги превърне в добра енергия. Сега тази енергия избликва от нея с водата, израства с растенията, с чуднокрасивите им цветове. Усещаш ли тяхното ухание? Благодари на ангела, който те пази, и на Майката Земя и заспи спокойно.
„Наметало от дъга”
Наметалото от дъга предпазва много успешно от всякакви нежелани енергии.
Нека детето се опита да го визуализира. То е изтъкано от светлината на нейните седем прекрасни цвята. Отпред се затваря с цип. Когато го сложи на раменете си и затвори ципа, то е абсолютно защитено и нищо не може да му се случи. Никой не вижда това наметало, но то знае, че съществува.
„Цветно дишане”
Оставете детето само да си избере спонтанно цвета, който според него му действа най – добре. Седнете на някое красиво и спокойно място, където няма да ви безпокоят. Обяснете му подробно упражнението и пристъпете към изпълнението му.
Отпусни се и на няколко пъти вдишай, докато изпълниш коремната си кухина. Проследи дъха си и го задръж за кратко. После издишай, без да отклоняваш вниманието си. Научи се да дишаш ритмично. След като овладееш бавното и съзнателно дишане, ще можеш да постигаш състояние на релаксация във всеки момент и да се концентрираш върху цветовете. Сега вдишай избрания цвят. Представи си как нежно преминава през устната ти кухина. Задръж дъха си. Преброй до четири. Бавно издишай. Можеш да изпратиш цвета до всичките си органи. До сърцето, черния дроб, бъбреците, далака, червата. Да го насочиш към гръбначния стълб.
След упражнението разпитайте детето какво е усетило. Обяснете му, че може да използва творчески всеки цвят, всеки път, когато има нужда и пожелае. Кажете му „Цветът пътува през тялото ти и посещава всички места, които не са щастливи” или „Представи си, че цветът изпълва всички места в тялото ти, които са болни, и те веднага оздравяват.” Нека детето само фантазира и усеща случващото се.
“Лечебна медитация”
Нека детето е легнало и отпуснато. В началото вие го водите, а по-късно то само може да се справи с медитацията.
Представи си, че си на брега на морето. Стъпалата ти са точно там, където вълните докосват пясъка. Ти усещаш мекия мокър пясък под краката ти, вълните заливат босите ти крачета. Водата е топла и свежа. Слънцето топли ръцете и тялото ти. Приятна топлина се разлива по цялото ти тяло. Въздуха е свеж и вътърът леко гали лицето и косите ти. Погледни морето. То е спокойно, синьо, безкрайно. Там в далечината нещо се движи към теб. Това е делфин. Той се приближава към теб и става все по- ясен и по-голям. Извикай го при теб. Поговорете си.... Помоли го да слезе до дълбините на морето и да ти донесе едно лечебно, вълшебно бисерче. Това бисерче може да лекува всякакви болести. Виж как делфинчето се отдалечава и се гмурка под водата. То слиза много надолу в морето, минава покрай другите риби, корали, медузи и слиза чак до дъното на морето. Там има една голяма вълшебна мида. Делфинчето й разказва за теб и за твоята молба. Мидата отваря черупката си и там е твоето бисерче. Делфинчето го взема в устата си и тръгва по обратния път към теб. Ето го вече се показва на хоризонта. Става все по-голямо. Най – накрая е при теб. Слага бисерчето в ръцете ти. Какъв цвят е бисерчето ти? Къде искаш да си го сложиш?.. Благодари на делфинчето за помощта и го изпрати обратно в морето.
Децата сами интуитувно определят мястото, което се нуждае от лечебната енергия на бисерчето, както и неговия цвят. Хубаво е да се прави вечер и след това децата да заспят с идеята, че бисерчето е на болното място и на сутринта вече ще са здрави.
Правила съм многократно тази медитация с дъщеря ми и всеки път цвета/цветовете/ е различен, и тя го слага точно на мястото/ чакрата, което отговаря на цвета на бисерчето. Понякога бисерчето й е от два –три цвята и го слага на няколко места по тялото си. Ефекта е наистина невероятен.
Тази визуализация може да се прави и за друг човек. Например детето може да помоли делфинчето да му донесе бисерче за болното му братче, мама, татко и т.н.
Ако детето ви има някакъв друг любим герой, фея, животно, може да замените делфинчето с тях, а бисерчето с вълшебен прашец, камъче и т.н. Всичко зависи изцяло от вашето и на детето ви изображение.
„Укрепване на аурата”
Затворете очи, поставете ръцете си върху слънчевия сплит, който се намира почти там, където е стомахът; представете си, че сте в една стая, която много ви харесва, с много хубави неща наоколо и обляна в златна светлина.
Представете си, че върху вашия слънчев сплит има една огромна златна монета и че от нея тръгват златни лъчи...започнете бавно да вдигате ръцете си – малко по малко, много бавно...лъчите следват движението им. Сего си представете една голяма златна черупка, която ви обгръща....все едно, че сте вътре в едно яйце, окъпано в златна светлина.
Представете си добре границите на това закрилящо ви яйце и ще видите как ще можете да ги разширите по свое желание. Направете така, че яйцето да стане по – голямо... но и по – здраво – нали знаете, че в тази черупка сте напълно защитени... Опитайте се да си представите, че тази светлина е непроходима, че нищо не може да мине през нея... Извикайте чрез въображението си една муха...ето, опитва се да дойде и да ви обезпокои, но не успява, защото не може да влезе в златното яйце.
Останете няколко мига така, за да затвърдите добре упражнението... помнете, че и след като ви кажа да отворите очи отново, вашата златна черупка ще продължи да съществува – и винаги ще ви закриля.
Това упражнение помага и за изчистване и премахване на отрицателни мисли, чувства, енергии.
Застанете един срещу друг прави или седнали. Ходилата са здраво стъпили на пода. На по-малките деца обяснете накратко предварително какво ще правите. Затворете очи. Помолете го да си представи как от краката му израстват корени, които пробиват пода, бетона, плочките, асфалта и стигат до майката Земя. Тези корени растат и влизат все по – надълбоко в пръсттаа, докато стигнат чак до центъра на Земята. Нека сега по тези корени то мислено да изпрати всичко отрицателно, негативно и неприятно, което чувства и мисли. Попитайте го дали вече тече и кога е енергията е спряла. Обяснете му, че тези лоши мисли и емоции, които изпращаме на майката Земя няма да й навредят. Тя ги преобразува отново в добра и положителна енергия, която ни дава обратно. Нека почувства как тази положителна енергия го зарежда и то се чувства спокойно, щастливо, защитено.
Правила съм това упражнение с дъщеря ми още когато беше съвсем малка и трябваше първо да й обясня какво са корените и какво правят. Има много добри резултати. Самата тя от самото си раждане до сега се заземява всяка вечер като ми държи ръката. Това за нея е много успокояващо и отпускащо. Когато ми хване ръката заспива спокойна и сигурна.
„Помощ от ангелите”
Когато вечер отивате да спите или във всеки друг момент, седни или легни и затвори очи. Вдишай и издишай спокойно няколко пъти. Отпусни се. Помоли своя ангел да поеме грижите и страховете ти. Виж как ги отнася и те освобождава от тях. Наблюдавай как ги предава на Майката Земя. Тя ще ги разтвори и ще ги превърне в добра енергия. Сега тази енергия избликва от нея с водата, израства с растенията, с чуднокрасивите им цветове. Усещаш ли тяхното ухание? Благодари на ангела, който те пази, и на Майката Земя и заспи спокойно.
„Наметало от дъга”
Наметалото от дъга предпазва много успешно от всякакви нежелани енергии.
Нека детето се опита да го визуализира. То е изтъкано от светлината на нейните седем прекрасни цвята. Отпред се затваря с цип. Когато го сложи на раменете си и затвори ципа, то е абсолютно защитено и нищо не може да му се случи. Никой не вижда това наметало, но то знае, че съществува.
„Цветно дишане”
Оставете детето само да си избере спонтанно цвета, който според него му действа най – добре. Седнете на някое красиво и спокойно място, където няма да ви безпокоят. Обяснете му подробно упражнението и пристъпете към изпълнението му.
Отпусни се и на няколко пъти вдишай, докато изпълниш коремната си кухина. Проследи дъха си и го задръж за кратко. После издишай, без да отклоняваш вниманието си. Научи се да дишаш ритмично. След като овладееш бавното и съзнателно дишане, ще можеш да постигаш състояние на релаксация във всеки момент и да се концентрираш върху цветовете. Сега вдишай избрания цвят. Представи си как нежно преминава през устната ти кухина. Задръж дъха си. Преброй до четири. Бавно издишай. Можеш да изпратиш цвета до всичките си органи. До сърцето, черния дроб, бъбреците, далака, червата. Да го насочиш към гръбначния стълб.
След упражнението разпитайте детето какво е усетило. Обяснете му, че може да използва творчески всеки цвят, всеки път, когато има нужда и пожелае. Кажете му „Цветът пътува през тялото ти и посещава всички места, които не са щастливи” или „Представи си, че цветът изпълва всички места в тялото ти, които са болни, и те веднага оздравяват.” Нека детето само фантазира и усеща случващото се.
“Лечебна медитация”
Нека детето е легнало и отпуснато. В началото вие го водите, а по-късно то само може да се справи с медитацията.
Представи си, че си на брега на морето. Стъпалата ти са точно там, където вълните докосват пясъка. Ти усещаш мекия мокър пясък под краката ти, вълните заливат босите ти крачета. Водата е топла и свежа. Слънцето топли ръцете и тялото ти. Приятна топлина се разлива по цялото ти тяло. Въздуха е свеж и вътърът леко гали лицето и косите ти. Погледни морето. То е спокойно, синьо, безкрайно. Там в далечината нещо се движи към теб. Това е делфин. Той се приближава към теб и става все по- ясен и по-голям. Извикай го при теб. Поговорете си.... Помоли го да слезе до дълбините на морето и да ти донесе едно лечебно, вълшебно бисерче. Това бисерче може да лекува всякакви болести. Виж как делфинчето се отдалечава и се гмурка под водата. То слиза много надолу в морето, минава покрай другите риби, корали, медузи и слиза чак до дъното на морето. Там има една голяма вълшебна мида. Делфинчето й разказва за теб и за твоята молба. Мидата отваря черупката си и там е твоето бисерче. Делфинчето го взема в устата си и тръгва по обратния път към теб. Ето го вече се показва на хоризонта. Става все по-голямо. Най – накрая е при теб. Слага бисерчето в ръцете ти. Какъв цвят е бисерчето ти? Къде искаш да си го сложиш?.. Благодари на делфинчето за помощта и го изпрати обратно в морето.
Децата сами интуитувно определят мястото, което се нуждае от лечебната енергия на бисерчето, както и неговия цвят. Хубаво е да се прави вечер и след това децата да заспят с идеята, че бисерчето е на болното място и на сутринта вече ще са здрави.
Правила съм многократно тази медитация с дъщеря ми и всеки път цвета/цветовете/ е различен, и тя го слага точно на мястото/ чакрата, което отговаря на цвета на бисерчето. Понякога бисерчето й е от два –три цвята и го слага на няколко места по тялото си. Ефекта е наистина невероятен.
Тази визуализация може да се прави и за друг човек. Например детето може да помоли делфинчето да му донесе бисерче за болното му братче, мама, татко и т.н.
Ако детето ви има някакъв друг любим герой, фея, животно, може да замените делфинчето с тях, а бисерчето с вълшебен прашец, камъче и т.н. Всичко зависи изцяло от вашето и на детето ви изображение.
„Укрепване на аурата”
Затворете очи, поставете ръцете си върху слънчевия сплит, който се намира почти там, където е стомахът; представете си, че сте в една стая, която много ви харесва, с много хубави неща наоколо и обляна в златна светлина.
Представете си, че върху вашия слънчев сплит има една огромна златна монета и че от нея тръгват златни лъчи...започнете бавно да вдигате ръцете си – малко по малко, много бавно...лъчите следват движението им. Сего си представете една голяма златна черупка, която ви обгръща....все едно, че сте вътре в едно яйце, окъпано в златна светлина.
Представете си добре границите на това закрилящо ви яйце и ще видите как ще можете да ги разширите по свое желание. Направете така, че яйцето да стане по – голямо... но и по – здраво – нали знаете, че в тази черупка сте напълно защитени... Опитайте се да си представите, че тази светлина е непроходима, че нищо не може да мине през нея... Извикайте чрез въображението си една муха...ето, опитва се да дойде и да ви обезпокои, но не успява, защото не може да влезе в златното яйце.
Останете няколко мига така, за да затвърдите добре упражнението... помнете, че и след като ви кажа да отворите очи отново, вашата златна черупка ще продължи да съществува – и винаги ще ви закриля.
Вегетарианството и децата
По света има много мащабни изследвания полезно ли е вегетарианството за децата и възрастните. Едно от тях е проведеното в Калифорния проследяване на десет хиляди момичета и момчета, отгледани на млечно-яйчна вегетарианска диета.
Установено е, че те са малко по-високи от връстниците си невегетарианци, теглото им е било напълно нормално за възрастта и ръста им. С това изследователите доказват ползата от вегетарианското хранене, осигуряващо достатъчно хранителни вещества за растежа и подходящо количество калории.
Малките момичета и момчета ядат повече плодове и зеленчуци, както и храни богати на целулоза, отколкото невегетарианците и така си набавят по-малко мазнини и употребяват по-малко нездравословни храни. Затова именно учените препоръчват на родителите млечно-яйчно-вегетарианското хранене за децата им, когато то е балансирано и с пълноценни заместители на месото.
Често срещано безпокойство е, че обикновено количеството на храната е по-голямо, а калорийността й по-малка. Именно това се изтъква като основната причина децата вегетарианци да имат тегло по-ниско от това на децата невегетарианци.
Анатомично детският стомах е с малък размер, а хранителните нужди на децата са високи. По тези причини те могат да останат недохранени - да не поемат нужното количество храна поради ограничение в обема, откъдето пък потребностите на растежа - енергийни и градивни да останат незадоволени.
Белтъчините са градивен материал за детския организъм и така, ако те са недостатъчни количествено в храната, изграждането на тъканите ще започне да страда. Употребата на пълномаслено прясно и кисело мляко и пълноценни месни заместители обезпечава нормалното хранене на организма. Мазнините са също така важни не само защото са основен енергиен източник, а защото са нужни за развитието на нервните тъкани.
Съдържайки всички незаменими мастни киселини те участват в оползотворяването на мастноразнворимите витамини А, D и Е, които са изключително важни за детето. Мазнините не трябва да бъдат строго ограничавани при деца под 2 години.
Най-важният принцип за планиране на всеки начин на хранене е включването на голямо разнообразие от храни и разнообразие в приготвяне на храната. Тя може да бъде сурова, сварена, печена или задушена.
Не името прави храната полезна и пълноценна, а това каква храна включваме в нея. Млечно-яйчно вегетарианското хранене може да осигури отлично и всестранно израстване на децата, ако тя включва всички нужни хранителни, минерални и витаминозни съставки в съответните количества.
Свободните интерпретации с цел да предпазим децата си от евентуални бъдещи заболявания са напълно неприемливи. Месото премахнато от храненето на децата веднага трябва да бъде заместено с полезен и пълноценен заместител, ако не искаме да допуснем сериозна грешка.
С какво да заместим месото в менюто си?
В преходния период към вегетарианството се препоръчва консумацията на соеви и зърнени концентрати, които създават отлична визуална и вкусова представа за месо. Полуфабрикати като соеви гранули или кубчета и соеви шницели са много хранителни и могат да заменят месото, без неговите негативни последствия за организма. Добре дозираната вегетарианска храна, състояща се от зърнени храни (жито, ръж, ориз, овес, царевица и др.), зеленчуци, плодове и бобови растения предлага достатъчно енергия, като не е необходим някакъв специален заместител на месото. При лактовегетарианството месото частично се заменя с млечни продукти.
Набавянето на достатъчно количество мазнини в детското меню и то от най-добро качество и вид - растителни - богати на ненаситени мастни киселини е изключително важно за доброто физическо и умствено здраве.
Пълномасленото мляко и филийката намазана с фъстъчено масло, растителен маргарин, салата със зехтин, рапичево, царевично, соево или слънчогледово олио и ядки не трябва липсва от трапезата на децата.
Естествено избор на родителите и детето е дали то да приеме вегетарианското хранене. Оставете детето само да избере правилния за него начин на хранене. Винаги му оставяйте избор. Дори вие да сте пълни вегетарианци, не насилвайте детето да яде само растителна храна, ако то има нужда от месо.
Все повече срещам родители – месоядци с един и същ проблем – Детето не яде месо. Между другото и дъщеря ми не понася месо и го яде само по настояване на баби и дядовци много рядко. Това са новите деца, новите хора, които са по-близо до истинската природа на човека. Нека ги оставим да бъдат това, което са, и да не се опитваме да натрапваме нашите разбирания. Децата на новото хилядолетие знаят най – добре кое е подходящо за тях. Нека им се доверим и послушаме вътрешния си глас.
Ако детето не иска да яде, не е в настроение или не е гладно, не го насилвайте. Нищо няма да му стане ако малко погладува и пропусне 1-2 хранения. В един последващ момент то ще си навакса пропуснатото. Освен това гладуването само по себе си също е полезно и има лечебен ефект. Може би точно от това има нужда детето ни в този момент. Малките деца няма как да ни обяснят причините поради които са решили да ядат или не. Затова е важно да им се доверим. Не забравяйте, че всеки човек има инстинкт за самосъхранение и вътрешна сила, която ни направлява. А те при децата са още много силни и по-малко закърнели.
Установено е, че те са малко по-високи от връстниците си невегетарианци, теглото им е било напълно нормално за възрастта и ръста им. С това изследователите доказват ползата от вегетарианското хранене, осигуряващо достатъчно хранителни вещества за растежа и подходящо количество калории.
Малките момичета и момчета ядат повече плодове и зеленчуци, както и храни богати на целулоза, отколкото невегетарианците и така си набавят по-малко мазнини и употребяват по-малко нездравословни храни. Затова именно учените препоръчват на родителите млечно-яйчно-вегетарианското хранене за децата им, когато то е балансирано и с пълноценни заместители на месото.
Често срещано безпокойство е, че обикновено количеството на храната е по-голямо, а калорийността й по-малка. Именно това се изтъква като основната причина децата вегетарианци да имат тегло по-ниско от това на децата невегетарианци.
Анатомично детският стомах е с малък размер, а хранителните нужди на децата са високи. По тези причини те могат да останат недохранени - да не поемат нужното количество храна поради ограничение в обема, откъдето пък потребностите на растежа - енергийни и градивни да останат незадоволени.
Белтъчините са градивен материал за детския организъм и така, ако те са недостатъчни количествено в храната, изграждането на тъканите ще започне да страда. Употребата на пълномаслено прясно и кисело мляко и пълноценни месни заместители обезпечава нормалното хранене на организма. Мазнините са също така важни не само защото са основен енергиен източник, а защото са нужни за развитието на нервните тъкани.
Съдържайки всички незаменими мастни киселини те участват в оползотворяването на мастноразнворимите витамини А, D и Е, които са изключително важни за детето. Мазнините не трябва да бъдат строго ограничавани при деца под 2 години.
Най-важният принцип за планиране на всеки начин на хранене е включването на голямо разнообразие от храни и разнообразие в приготвяне на храната. Тя може да бъде сурова, сварена, печена или задушена.
Не името прави храната полезна и пълноценна, а това каква храна включваме в нея. Млечно-яйчно вегетарианското хранене може да осигури отлично и всестранно израстване на децата, ако тя включва всички нужни хранителни, минерални и витаминозни съставки в съответните количества.
Свободните интерпретации с цел да предпазим децата си от евентуални бъдещи заболявания са напълно неприемливи. Месото премахнато от храненето на децата веднага трябва да бъде заместено с полезен и пълноценен заместител, ако не искаме да допуснем сериозна грешка.
С какво да заместим месото в менюто си?
В преходния период към вегетарианството се препоръчва консумацията на соеви и зърнени концентрати, които създават отлична визуална и вкусова представа за месо. Полуфабрикати като соеви гранули или кубчета и соеви шницели са много хранителни и могат да заменят месото, без неговите негативни последствия за организма. Добре дозираната вегетарианска храна, състояща се от зърнени храни (жито, ръж, ориз, овес, царевица и др.), зеленчуци, плодове и бобови растения предлага достатъчно енергия, като не е необходим някакъв специален заместител на месото. При лактовегетарианството месото частично се заменя с млечни продукти.
Набавянето на достатъчно количество мазнини в детското меню и то от най-добро качество и вид - растителни - богати на ненаситени мастни киселини е изключително важно за доброто физическо и умствено здраве.
Пълномасленото мляко и филийката намазана с фъстъчено масло, растителен маргарин, салата със зехтин, рапичево, царевично, соево или слънчогледово олио и ядки не трябва липсва от трапезата на децата.
Естествено избор на родителите и детето е дали то да приеме вегетарианското хранене. Оставете детето само да избере правилния за него начин на хранене. Винаги му оставяйте избор. Дори вие да сте пълни вегетарианци, не насилвайте детето да яде само растителна храна, ако то има нужда от месо.
Все повече срещам родители – месоядци с един и същ проблем – Детето не яде месо. Между другото и дъщеря ми не понася месо и го яде само по настояване на баби и дядовци много рядко. Това са новите деца, новите хора, които са по-близо до истинската природа на човека. Нека ги оставим да бъдат това, което са, и да не се опитваме да натрапваме нашите разбирания. Децата на новото хилядолетие знаят най – добре кое е подходящо за тях. Нека им се доверим и послушаме вътрешния си глас.
Ако детето не иска да яде, не е в настроение или не е гладно, не го насилвайте. Нищо няма да му стане ако малко погладува и пропусне 1-2 хранения. В един последващ момент то ще си навакса пропуснатото. Освен това гладуването само по себе си също е полезно и има лечебен ефект. Може би точно от това има нужда детето ни в този момент. Малките деца няма как да ни обяснят причините поради които са решили да ядат или не. Затова е важно да им се доверим. Не забравяйте, че всеки човек има инстинкт за самосъхранение и вътрешна сила, която ни направлява. А те при децата са още много силни и по-малко закърнели.
Хранене на децата по Аюрведа
В Аюрведа храненето пред деня е съгласувано с ритъма на природата
Според индийската традиция през денонощието на всеки 4 часа се сменят последователно три периода. Тези периоди според Аюрведа са свързани със слънчевата активност.
Първият период е покоят - Капха
започва от изгрева на слънцето до 10 часа. Като правило утрото е спокойно и на физиологично ниво на организма това се отразява със спокойствие и тежест на тялото.
Вторият - енергийната активност -Пита
продължава от 10 до 14 часа и се характеризира с високото разположение на слънцето. През това време хората са особено гладни, т.е. “храносмилателният огън е най-силен”.
Третият е периодът на двигателната активност - Вата
продължава от 14 до 18 часа. Слънцето е нагряло земята и въздуха. Започва движението на въздушните маси, появява се вятър и всичко се движи - люлеят се клоните на дърветата, тревата, водата и т.н. Вата е периодът на най-голямата работоспособност.
След това всичко се повтаря: от 18 до 22 часа - Капха, от 22 до 2 часа - Пита, от 2 до 6 часа - Вата.
Именно в този ритъм според Аюрведа живеят всички растения и животни. Такава активност се наблюдава както при дневните, така и при нощните птици.
Изхождайки от тези предпоставки, Аюрведа дава следните препоръки за хранене през деня:
Ставайте в периода Вата,
т.е. малко по-рано от 6 часа и ще бъдете активни през целия ден. Ако ставате в периода Капха, ще бъдете инертни.
Изпийте чаша топла вода. Вата засилва работата на червата и способства за “евакуацията” на съдържанието в дебелото черво.
При появата на глад - закусете с плодове.
В периода Пита (особено от 12 до 14 часа) изяжте по-голямата част от ежедневната си храна.
Това трябва да бъдат продукти, богати на скорбяла, в която трябва задължително да присъстват и зеленчуци, за да получите максимално количество енергия. След това се изправете на пети и дишайте през дясната ноздра - така ще се увеличи храносмилателният огън.
В периода края на Вата - началото на Капха (18-20 часа) изяжте своята лека вечеря - преди залез слънце.
Слънцето залязва и храносмилателният огън намалява. През този период се препоръчва храна, богата на белтъчини, която да възстанови изразходените структури на тялото. Необходими са и повече зеленчуци за по-доброто усвояване на продуктите.
Повторете процедурата, която извършихте непосредствено след обяда
Ето някой съвети, които може да приложите при храненето на цялото семейство и особено на децата. Организирането на храненето предполага отработване на някои естествени правила, препоръчвани от Аюрведа:
- Яжте в спокойна обстановка и се наслаждавайте на храната.
Хранете се винаги седнали, редовно и по възможност по едно и също време. По време на хранене не трябва да работите, да гледате телевизия, да четете. При това стремете се да говорите по-малко.
- Яжте винаги тогава, когато сте гладни
и последната храна е напълно смляна – 3-6 часа след последното хранене. Избягвайте да се хапвате между храненията.
- Обядът трябва да бъде основното ви ядене.
Вечер яжте само лека храна и преди всичко не много късно. След ранната вечеря и преди заспиване по възможност не се хранете, понеже храната трудно се преработва и пречи на съня.
- Яжте на спокойствие
– нито бързо, нито бавно. Оставете свободно място в стомаха, за да се осъществи правилно храносмилателния процес.
- След хранене трябва да се чувствате подсилени и доволни, а не тежки и пълни.
- Към яденето пийте топла вода, чай или сок.
- Ако пиете мляко, пийте го отделно или заедно със сладки храни. (Според Аюрведа сладки храни са повечето зърнени храни и плодове.) Кипнато за кратко време и подправено, то се приема най-добре от организма. Млякото е самостоятелна храна
- Вашата храна - поне на обед - трябва да съдържа всички шест вкусови усещания. (Според Аюрведа вкусовите усещания са: сладко, кисело, солено, тръпчиво, лютиво и горчиво.) В избора на храна се насочвайте и от вашите нужди. Тялото ви показва чрез апетита това, от което имате нужда, за да бъдете в равновесие. Желанието за употреба на храни, които вредят на тялото, е резултат от недобри навици или когато сте излезли от равновесие и затова нямате усет към нуждите на тялото си.
- Избягвайте алкохол, кафе, газирани напитки и шоколад.
- По възможност вечер не яжте кисело мляко, извара, сирене, а също и никакви други животински белтъчини – месо и риба.
- Не гответе и не печете ястия с мед, понеже загретият мед произвежда шлаки.
- Избягвайте ледено студени храни и напитки, понеже отслабват храносмилателната сила.
- Веднъж приготвени храни не бива да затопляте втори път. Хранете се с прясно приготвена храна.
- Храната трябва да бъде вкусна, добре подредена и да бъде радост за окото. Трябва да стимулира всичките сетива: основно мирис, вкус и зрение.
- Приготвяйте своята храна с любов в една спокойна и щастлива атмосфера.
- Научете се да различавате какво е добро за вашето тяло. Учете се! Когато имате понякога влечение към нещо, което знаете, че не е добро за тялото ви, спокойно го опитайте. Дъвчете го внимателно и се опитайте да разберете какъв е истинският му вкус.
- Ако сте осъзнали вкусовите качества и съдържащите се в храната вещества, този опит ще ви ръководи и в бъдеще. Често по този начин се премахва желанието за консумация на нездравословни храни. Например: шоколад – какво ви се яде от шоколада – сладко – захар или горчиво – какао?
- Доброто качество на храната, балансираното й количество и правилният ритъм на приемане я превръща в мощно лекарство, което ни подсилва и лекува.
- Храносмилателната сила се нарушава най-много от прекалено много или прекалено често ядене. Такова действие имат и белтъчните храни, когато се приемат вечер.
- Причина за газове и чувство за умора е четенето, а през последните десетилетия – и от гледането на телевизия по време на ядене.
- Равновесието в резултат на правилната обмяна на веществата в телесните тъкани и редовното отделяне на хранителните отпадъци, както и щастливото състояние на духа и сетивата, са предпоставка за здраве.
- Аюрведа предлага да се ръководим от вътрешното си чувство и да се учим какво е добро за всеки един от нас индивидуално.
Тези кратки предписания са съществена част от разбирането за храненето, което Аюрведа ни предлага. Те са и важна първа стъпка в изграждането на здравословен стил на живот. В съчетание с добре балансирани рецепти, индивидуално подбрани според вашия и на детето ви телесен тип, те ще ви помогнат да се научите да се храните така, че да бъдете здрави и щастливи и да водите живот в съгласие със себе си.
Според индийската традиция през денонощието на всеки 4 часа се сменят последователно три периода. Тези периоди според Аюрведа са свързани със слънчевата активност.
Първият период е покоят - Капха
започва от изгрева на слънцето до 10 часа. Като правило утрото е спокойно и на физиологично ниво на организма това се отразява със спокойствие и тежест на тялото.
Вторият - енергийната активност -Пита
продължава от 10 до 14 часа и се характеризира с високото разположение на слънцето. През това време хората са особено гладни, т.е. “храносмилателният огън е най-силен”.
Третият е периодът на двигателната активност - Вата
продължава от 14 до 18 часа. Слънцето е нагряло земята и въздуха. Започва движението на въздушните маси, появява се вятър и всичко се движи - люлеят се клоните на дърветата, тревата, водата и т.н. Вата е периодът на най-голямата работоспособност.
След това всичко се повтаря: от 18 до 22 часа - Капха, от 22 до 2 часа - Пита, от 2 до 6 часа - Вата.
Именно в този ритъм според Аюрведа живеят всички растения и животни. Такава активност се наблюдава както при дневните, така и при нощните птици.
Изхождайки от тези предпоставки, Аюрведа дава следните препоръки за хранене през деня:
Ставайте в периода Вата,
т.е. малко по-рано от 6 часа и ще бъдете активни през целия ден. Ако ставате в периода Капха, ще бъдете инертни.
Изпийте чаша топла вода. Вата засилва работата на червата и способства за “евакуацията” на съдържанието в дебелото черво.
При появата на глад - закусете с плодове.
В периода Пита (особено от 12 до 14 часа) изяжте по-голямата част от ежедневната си храна.
Това трябва да бъдат продукти, богати на скорбяла, в която трябва задължително да присъстват и зеленчуци, за да получите максимално количество енергия. След това се изправете на пети и дишайте през дясната ноздра - така ще се увеличи храносмилателният огън.
В периода края на Вата - началото на Капха (18-20 часа) изяжте своята лека вечеря - преди залез слънце.
Слънцето залязва и храносмилателният огън намалява. През този период се препоръчва храна, богата на белтъчини, която да възстанови изразходените структури на тялото. Необходими са и повече зеленчуци за по-доброто усвояване на продуктите.
Повторете процедурата, която извършихте непосредствено след обяда
Ето някой съвети, които може да приложите при храненето на цялото семейство и особено на децата. Организирането на храненето предполага отработване на някои естествени правила, препоръчвани от Аюрведа:
- Яжте в спокойна обстановка и се наслаждавайте на храната.
Хранете се винаги седнали, редовно и по възможност по едно и също време. По време на хранене не трябва да работите, да гледате телевизия, да четете. При това стремете се да говорите по-малко.
- Яжте винаги тогава, когато сте гладни
и последната храна е напълно смляна – 3-6 часа след последното хранене. Избягвайте да се хапвате между храненията.
- Обядът трябва да бъде основното ви ядене.
Вечер яжте само лека храна и преди всичко не много късно. След ранната вечеря и преди заспиване по възможност не се хранете, понеже храната трудно се преработва и пречи на съня.
- Яжте на спокойствие
– нито бързо, нито бавно. Оставете свободно място в стомаха, за да се осъществи правилно храносмилателния процес.
- След хранене трябва да се чувствате подсилени и доволни, а не тежки и пълни.
- Към яденето пийте топла вода, чай или сок.
- Ако пиете мляко, пийте го отделно или заедно със сладки храни. (Според Аюрведа сладки храни са повечето зърнени храни и плодове.) Кипнато за кратко време и подправено, то се приема най-добре от организма. Млякото е самостоятелна храна
- Вашата храна - поне на обед - трябва да съдържа всички шест вкусови усещания. (Според Аюрведа вкусовите усещания са: сладко, кисело, солено, тръпчиво, лютиво и горчиво.) В избора на храна се насочвайте и от вашите нужди. Тялото ви показва чрез апетита това, от което имате нужда, за да бъдете в равновесие. Желанието за употреба на храни, които вредят на тялото, е резултат от недобри навици или когато сте излезли от равновесие и затова нямате усет към нуждите на тялото си.
- Избягвайте алкохол, кафе, газирани напитки и шоколад.
- По възможност вечер не яжте кисело мляко, извара, сирене, а също и никакви други животински белтъчини – месо и риба.
- Не гответе и не печете ястия с мед, понеже загретият мед произвежда шлаки.
- Избягвайте ледено студени храни и напитки, понеже отслабват храносмилателната сила.
- Веднъж приготвени храни не бива да затопляте втори път. Хранете се с прясно приготвена храна.
- Храната трябва да бъде вкусна, добре подредена и да бъде радост за окото. Трябва да стимулира всичките сетива: основно мирис, вкус и зрение.
- Приготвяйте своята храна с любов в една спокойна и щастлива атмосфера.
- Научете се да различавате какво е добро за вашето тяло. Учете се! Когато имате понякога влечение към нещо, което знаете, че не е добро за тялото ви, спокойно го опитайте. Дъвчете го внимателно и се опитайте да разберете какъв е истинският му вкус.
- Ако сте осъзнали вкусовите качества и съдържащите се в храната вещества, този опит ще ви ръководи и в бъдеще. Често по този начин се премахва желанието за консумация на нездравословни храни. Например: шоколад – какво ви се яде от шоколада – сладко – захар или горчиво – какао?
- Доброто качество на храната, балансираното й количество и правилният ритъм на приемане я превръща в мощно лекарство, което ни подсилва и лекува.
- Храносмилателната сила се нарушава най-много от прекалено много или прекалено често ядене. Такова действие имат и белтъчните храни, когато се приемат вечер.
- Причина за газове и чувство за умора е четенето, а през последните десетилетия – и от гледането на телевизия по време на ядене.
- Равновесието в резултат на правилната обмяна на веществата в телесните тъкани и редовното отделяне на хранителните отпадъци, както и щастливото състояние на духа и сетивата, са предпоставка за здраве.
- Аюрведа предлага да се ръководим от вътрешното си чувство и да се учим какво е добро за всеки един от нас индивидуално.
Тези кратки предписания са съществена част от разбирането за храненето, което Аюрведа ни предлага. Те са и важна първа стъпка в изграждането на здравословен стил на живот. В съчетание с добре балансирани рецепти, индивидуално подбрани според вашия и на детето ви телесен тип, те ще ви помогнат да се научите да се храните така, че да бъдете здрави и щастливи и да водите живот в съгласие със себе си.
Абонамент за:
Публикации (Atom)