Новите деца

Казвам се Анелия и съм майка на две прекрасни и същевременно напълно различни деца. Голямата ми дъщеря е в доста голяма степен т. нар. „Индигово дете”, докато малкият ми син е по – скоро „Кристално дете”. Тези две понятия отскоро навлязоха в общественото пространство, но ако все още не са достигнали до вас, не се тревожете има достатъчно литература по темата.

Дъщеря ми още от малка прояви индиговия си характер. Много от новите деца свикват трудно със Земната действителност. Пристигайки от един много фин и изпълнен с любов свят, за тях е много болезнено изживяване самото раждане и адаптирането им към по–низшите физически вибрации на Земята. Поради това те могат да плачат постоянно или пък да спят постоянно. Тъй като така осъществяват директна връзка с висшите светове. Като бебе дъщеря ми плачеше безспирно, беше с рефлукс на стомахчето и се утешаваше много трудно само като танцувахме и пеехме. Всички се редувахме денонощно около нея. Спеше много неспокойно, постоянно риташе и се отвиваше. Беше изключително физически активно бебе, като още от първия месец започна да си повдига главата, а на втория вече правеше опити да пълзи. Тази силна активност е една от отличителните черти на индиговите деца. Е, това го разбрах доста по – късно. Важното в този, а и във всички останали периоди, е да обичате безрезервно детето си и да знаете, че то е едно необикновено съкровище, което е избрало да дойде при вас. Не го оставяйте да плаче неутешено, защото в книгите пише така. Напротив гушкайте го, говорете му и го обграждайте с любов, колкото и да ви е трудно и изморително. Така то ще знае, че винаги има закрила и може да разчита на вас. Ако го оставите да плаче, то най – вероятно по някое време ще спре от умора, но посланието, което ще получи от вас, е че вие не се интересувате от чувствата му, и не може да разчита на вас. И тъй като за бебето майката и семейството са първите му възприятия за света, така още от бебе ще му създадете представата за един враждебен и неразбиращ го свят, което в бъдеще може да има доста по – сериозни последствия. Тук бих искала да добавя и това, че много от новите деца имат проблеми със заземяването, поради което в малко по–голяма възраст ги възприемат като „мечтателни”, и „разсеяни”. Както ви казах в началото Земните физически енергии са доста груби за тези специални същества и затова те имат нужда да общуват с висшите светове. Един от начините да помогнете на детето още от малко да преодолее този проблем е физическото ви докосване. Дъщеря ми не заспива с любимо мече или кукла, а с ръката на мама. Всяка вечер след приказката дежурната фраза е „ Добре, заспивам, но ми дай ръчичка”. Така чрез своите майките новите деца най – лесно се заземяват. Чувстват се спокойни и сигурни в този свят. (Майките правят връзката между майката Земя и детето) За по–големите деца има специално упражнение (визуализация) за заземяване.

Проблемът с храненето беше следващото ни изпитание. Изключително злоядо дете (и все още е). Отне ми също доста време да разбера, че тя сама знае колко и кога трябва да яде. Разбира се никога не съм я насилвала, но като майка имам някакви представи за това какво минимално количество трябва да изяде и когато завършвахме само с 1/3 от купичката се чувствах доста зле. Добре е да знаете, че новите деца се нуждаят от доста по – малко храна от нас, те получават достатъчно количество енергия от природата – слънцето, въздуха, водата и земята. На около 3-4 годишна възраст сама се отказа от месото, за ужас на бабите и дядовците. Въпреки че все още няма обяснение защо не яде месо (не го обичам), явно на подсъзнателно ниво е усетила нисшите вибрации на този вид храна и отказва да я приема. Ако и вашето дете не желае да яде месо, моля ви не го насилвайте. Има достатъчно други източници, от които може да си набави необходимите му белтъчини, а също и много литература по темата.

Следващият момент, от значение за новите деца, това е движението. Те имат изключително голямо количество енергия, която трябва да изразходват всекидневно. Задължително запишете детето си на някакъв спорт, по възможност с повече движение. Водете ги на походи, бягането и търкалянето на поляната е много приятно и полезно, игра на криеница в гората, или катерене по дърветата. Знам, че последното може да ви се стори доста екстремно, но новите деца обичат да изпробват границите на възможностите си. Не ги ограничавайте и не им насаждайте страх още от малки. Дъщеря ми винаги е обичала катерушките. Още от както за първи път я учех как да се катери по тях, винаги е стигала много по – високо от другите деца, искаше да се качва до най – високото, а сега вече прави невероятни висящи пози, от които направо тръпки ме побиват. Винаги, още от първия ден съм й разрешавала да стигне до там, до където иска. Това според мен е изключително важно за децата. Още от първите моменти, в които те започват да изпробват възможностите си не трябва да бъдат спирани и плашени, с – „още си малък, ще паднеш, ще се удариш”, а напротив родителите трябва да насърчават децата си да изпробват възможностите си и когато те успеят, това е най–добрият начин да добият увереност в себе си. Разбира се аз през цялото време съм била плътно до нея, така, че тя знае, че съм там и я пазя. Винаги съм й обяснявала какво е възможно да се случи, ако не внимава, но без да я карам да чувства страх. Защото страхът е най–нисшата емоция, която е възможно да подтисне и най–уникалния талант.

Всъщност липсата на страх е една специална характеристика на новите деца, моля ви не им прехвърляйте страховете си още от малки. Нека си бъдат безстрашни и активни, но внимателни. Нашата задача като техни родители се състои главно в това да обясняваме подробно и изчерпателно.

Новите деца не се влияят от наказания, заплахи и забрани. На тях всичко трябва да им се обяснява много подробно и в детайли, и когато го разберат, тогава те сами ще правят това, което искате. Е, разбира се ако намират логиката. Когато има логическа връзка между това, което казвате, правите и това, което се изисква от тях, тогава за тях е много лесно да разберат и извършат съответната дейност. Във възпитанието на моите деца винаги съм се стремяла да спазвам тези принципи. Но откакто се роди малкият ми син, грижите станаха повече и времето за обяснения за дъщеря ми намаля доста. Наскоро една случка ме подсети отново, че явно пропускам този момент. Дъщеря ми се люлееше на люлката очевидно много силно, при това права, и стъпала на облегалката. Понеже бях и с малкия, който на година и половина изучава света и щъка навсякъде, извиках няколко пъти да седне или да спре люлката. Тя разбира се въобще не реагира. Най – накрая се наложи да отида и да я спра аз. При което тя ми каза – „Е, да ми беше каза защо искаш да спра. Защо не ми каза – „Спри люлката, защото може да се подхлъзнеш и да паднеш и да се удариш.” „ Може би защото очаквах, че очевидното за мен е очевидно и за нея. Явно не е така. Децата ни имат нужда от много обяснения, за да разберат света, в който живеем. А повярвайте ми понякога за тях той е пълен с непонятни, безсмислени и странни норми и правила.

Индиговите деца са воините в нашия свят, те винаги се противопоставят на неправилните за тях норми и правила (всъщност те много трудно спазват правила) в действителността и се мъчат да я променят. Понякога доста трудно се адаптират в градината и училище и това създава доста проблеми за тях и родители им. Те не могат да се впишат във възприетите за „нормални” рамки. Те са различни и точно това им е хубавото. За съжаление нашата образователна система все още не е готова за работа с такива деца. Както на повечето места по света в градините и училищата преподавателите се опитват да „натъпчат” децата в определени „калъпи”, които обаче все повече се различават от ценностите и характеристиките на новите деца. Те всички са индивидуалности, които не могат да са еднакви. И работата с такива деца е доста натоварваща, тъй като вниманието, което изискват тези деца е многократно по–голяма. Представете си какво внимание би получило вашето индигово дете в детската градина например, където една учителка и една сестра се грижат за около 30 деца. Тъй като учителките нямат време да работят индивидуално с децата, да разберат техните чувства и емоции, много често новите деца се характеризират като „хиперактивни” или„с дефицит на вниманието”. Всъщност тези проблеми възникват от самата система. Децата не са били такива, когато са попаднали там. Просто неразбирането им и невъзможността им да се изявят като индивидуалности водят до „блокиране” на детето и до тези проблеми. Определено смятам, че нашите нови деца се нуждаят от обучени преподаватели, още от детските ясли, които знаят какви са тези деца и как да комуникират с тях; и от нова система на обучение, която да развива талантите и способностите на децата и да ги кара да продължават да мислят и разсъждават, така както им е заложено, а не само да възпроизвеждат факти и събития.
Разбира се основен и най–важен фактор за правилното развитие на детето е семейството. Ако вие очаквате това да сторят институциите определено ще сгрешите. Както най–вероятно сте се убедили и от собствен опит в яслите, градините и училищата нямат ясна представа как да работят с новите деца. ( Да не говорим, че нямат и достатъчно време да се занимават с тях, а преди 5 години, когато дъщеря ми тръгна на ясла разбиранията на учителките и лелите за възпитанието на децата бяха доста морално остарели и „Макаренковски”). Най – вероятното нещо, което може да случи, ако се спрете на този вариант, е детето ви да получи някой силен емоционален или психически блокаж, който по – късно да доведе до доста сериозни последствия. Всъщност вие трябва да балансирате градината и училището, така че чувствата и емоциите, които детето ви е подтиснало там да се изразят в къщи. Неразбирането там, да се компенсира с разбиране и подкрепа в семейството. И това трябва да се прави ежедневно, защото точно натрупването на неизразени емоции води до блокажи. (Това всъщност важи за всички ни). Накратко отделяйте задължително поне по един ефективен час на ден за общуване с децата си и се опитайте да разберете какво е преживяло детето ви през днешния ден и какво го е вълнувало. Децата ни имат нужда от много внимание, и те го изискват постоянно (поне при моите е така). Знам, че има родители, които работят до късно, и виждат за малко децата си, но всъщност това не е от голямо значение. Важно е колко ефективно прекарвате времето с тях. И нека през този един или два часа времето е само за тях.

Всъщност след като се запознах с литературата за „индиговите” и „кристалните” деца разбрах, че ние със сестра ми също сме такива. Аз, съм била истинско кристално дете, докато тя беше супер индигова. И все още сме. И знаете ли какво? Майка ни се е справила отлично с възпитанието и отглеждането и на двете ни, без да е имала и най–малка представа от тези понятия. Как е успяла ли? С много любов, търпение и вслушвайки се в своята интуиция и майчин инстинкт. Давайки на всяка от нас това, от което се нуждаем. Та всъщност, не се плашете от тези „етикети”, които се слагат на новите деца. Основното и най–важно нещо, от което се нуждаят всички деца е любов и внимание. Ако вие успеете да покажете на детето си, че го обичате и сте винаги до него, че може да разчита на вас, и да споделя с вас, тогава ви гарантирам, че няма да имате проблеми с него, освен обичайните разбира се.

Радвам се, че успях да споделя с всички вас част от моите преживявания и опит с „новите” деца. Сигурна съм, че много от вас имат същите или подобни изпитания. Бъдете любящи, силни и уверени в себе си. Казват, че Бог ни изпраща само такива изпитания, с които можем да се справим. Аз вече многократно се убеждавам в това. Ако го преформулираме малко – Бог ни е изпратил точно тези деца, с които да можем да се справим. Колкото и сложна или безнадеждна да изглежда ситуацията, решение за нея съществува. Вие само трябва да го намерите. А дотогава и след това, бъдете изпълнени с любов и обич към вашето единствено, уникално и неповторимо дете.