Казвам се Анелия и съм майка на две прекрасни и същевременно напълно различни деца. Голямата ми дъщеря е в доста голяма степен т. нар. „Индигово дете”, докато малкият ми син е по – скоро „Кристално дете”. Тези две понятия отскоро навлязоха в общественото пространство, но ако все още не са достигнали до вас, не се тревожете има достатъчно литература по темата.
Дъщеря ми още от малка прояви индиговия си характер. Много от новите деца свикват трудно със Земната действителност. Пристигайки от един много фин и изпълнен с любов свят, за тях е много болезнено изживяване самото раждане и адаптирането им към по–низшите физически вибрации на Земята. Поради това те могат да плачат постоянно или пък да спят постоянно. Тъй като така осъществяват директна връзка с висшите светове. Като бебе дъщеря ми плачеше безспирно, беше с рефлукс на стомахчето и се утешаваше много трудно само като танцувахме и пеехме. Всички се редувахме денонощно около нея. Спеше много неспокойно, постоянно риташе и се отвиваше. Беше изключително физически активно бебе, като още от първия месец започна да си повдига главата, а на втория вече правеше опити да пълзи. Тази силна активност е една от отличителните черти на индиговите деца. Е, това го разбрах доста по – късно. Важното в този, а и във всички останали периоди, е да обичате безрезервно детето си и да знаете, че то е едно необикновено съкровище, което е избрало да дойде при вас. Не го оставяйте да плаче неутешено, защото в книгите пише така. Напротив гушкайте го, говорете му и го обграждайте с любов, колкото и да ви е трудно и изморително. Така то ще знае, че винаги има закрила и може да разчита на вас. Ако го оставите да плаче, то най – вероятно по някое време ще спре от умора, но посланието, което ще получи от вас, е че вие не се интересувате от чувствата му, и не може да разчита на вас. И тъй като за бебето майката и семейството са първите му възприятия за света, така още от бебе ще му създадете представата за един враждебен и неразбиращ го свят, което в бъдеще може да има доста по – сериозни последствия. Тук бих искала да добавя и това, че много от новите деца имат проблеми със заземяването, поради което в малко по–голяма възраст ги възприемат като „мечтателни”, и „разсеяни”. Както ви казах в началото Земните физически енергии са доста груби за тези специални същества и затова те имат нужда да общуват с висшите светове. Един от начините да помогнете на детето още от малко да преодолее този проблем е физическото ви докосване. Дъщеря ми не заспива с любимо мече или кукла, а с ръката на мама. Всяка вечер след приказката дежурната фраза е „ Добре, заспивам, но ми дай ръчичка”. Така чрез своите майките новите деца най – лесно се заземяват. Чувстват се спокойни и сигурни в този свят. (Майките правят връзката между майката Земя и детето) За по–големите деца има специално упражнение (визуализация) за заземяване.
Проблемът с храненето беше следващото ни изпитание. Изключително злоядо дете (и все още е). Отне ми също доста време да разбера, че тя сама знае колко и кога трябва да яде. Разбира се никога не съм я насилвала, но като майка имам някакви представи за това какво минимално количество трябва да изяде и когато завършвахме само с 1/3 от купичката се чувствах доста зле. Добре е да знаете, че новите деца се нуждаят от доста по – малко храна от нас, те получават достатъчно количество енергия от природата – слънцето, въздуха, водата и земята. На около 3-4 годишна възраст сама се отказа от месото, за ужас на бабите и дядовците. Въпреки че все още няма обяснение защо не яде месо (не го обичам), явно на подсъзнателно ниво е усетила нисшите вибрации на този вид храна и отказва да я приема. Ако и вашето дете не желае да яде месо, моля ви не го насилвайте. Има достатъчно други източници, от които може да си набави необходимите му белтъчини, а също и много литература по темата.
Следващият момент, от значение за новите деца, това е движението. Те имат изключително голямо количество енергия, която трябва да изразходват всекидневно. Задължително запишете детето си на някакъв спорт, по възможност с повече движение. Водете ги на походи, бягането и търкалянето на поляната е много приятно и полезно, игра на криеница в гората, или катерене по дърветата. Знам, че последното може да ви се стори доста екстремно, но новите деца обичат да изпробват границите на възможностите си. Не ги ограничавайте и не им насаждайте страх още от малки. Дъщеря ми винаги е обичала катерушките. Още от както за първи път я учех как да се катери по тях, винаги е стигала много по – високо от другите деца, искаше да се качва до най – високото, а сега вече прави невероятни висящи пози, от които направо тръпки ме побиват. Винаги, още от първия ден съм й разрешавала да стигне до там, до където иска. Това според мен е изключително важно за децата. Още от първите моменти, в които те започват да изпробват възможностите си не трябва да бъдат спирани и плашени, с – „още си малък, ще паднеш, ще се удариш”, а напротив родителите трябва да насърчават децата си да изпробват възможностите си и когато те успеят, това е най–добрият начин да добият увереност в себе си. Разбира се аз през цялото време съм била плътно до нея, така, че тя знае, че съм там и я пазя. Винаги съм й обяснявала какво е възможно да се случи, ако не внимава, но без да я карам да чувства страх. Защото страхът е най–нисшата емоция, която е възможно да подтисне и най–уникалния талант.
Всъщност липсата на страх е една специална характеристика на новите деца, моля ви не им прехвърляйте страховете си още от малки. Нека си бъдат безстрашни и активни, но внимателни. Нашата задача като техни родители се състои главно в това да обясняваме подробно и изчерпателно.
Новите деца не се влияят от наказания, заплахи и забрани. На тях всичко трябва да им се обяснява много подробно и в детайли, и когато го разберат, тогава те сами ще правят това, което искате. Е, разбира се ако намират логиката. Когато има логическа връзка между това, което казвате, правите и това, което се изисква от тях, тогава за тях е много лесно да разберат и извършат съответната дейност. Във възпитанието на моите деца винаги съм се стремяла да спазвам тези принципи. Но откакто се роди малкият ми син, грижите станаха повече и времето за обяснения за дъщеря ми намаля доста. Наскоро една случка ме подсети отново, че явно пропускам този момент. Дъщеря ми се люлееше на люлката очевидно много силно, при това права, и стъпала на облегалката. Понеже бях и с малкия, който на година и половина изучава света и щъка навсякъде, извиках няколко пъти да седне или да спре люлката. Тя разбира се въобще не реагира. Най – накрая се наложи да отида и да я спра аз. При което тя ми каза – „Е, да ми беше каза защо искаш да спра. Защо не ми каза – „Спри люлката, защото може да се подхлъзнеш и да паднеш и да се удариш.” „ Може би защото очаквах, че очевидното за мен е очевидно и за нея. Явно не е така. Децата ни имат нужда от много обяснения, за да разберат света, в който живеем. А повярвайте ми понякога за тях той е пълен с непонятни, безсмислени и странни норми и правила.
Индиговите деца са воините в нашия свят, те винаги се противопоставят на неправилните за тях норми и правила (всъщност те много трудно спазват правила) в действителността и се мъчат да я променят. Понякога доста трудно се адаптират в градината и училище и това създава доста проблеми за тях и родители им. Те не могат да се впишат във възприетите за „нормални” рамки. Те са различни и точно това им е хубавото. За съжаление нашата образователна система все още не е готова за работа с такива деца. Както на повечето места по света в градините и училищата преподавателите се опитват да „натъпчат” децата в определени „калъпи”, които обаче все повече се различават от ценностите и характеристиките на новите деца. Те всички са индивидуалности, които не могат да са еднакви. И работата с такива деца е доста натоварваща, тъй като вниманието, което изискват тези деца е многократно по–голяма. Представете си какво внимание би получило вашето индигово дете в детската градина например, където една учителка и една сестра се грижат за около 30 деца. Тъй като учителките нямат време да работят индивидуално с децата, да разберат техните чувства и емоции, много често новите деца се характеризират като „хиперактивни” или„с дефицит на вниманието”. Всъщност тези проблеми възникват от самата система. Децата не са били такива, когато са попаднали там. Просто неразбирането им и невъзможността им да се изявят като индивидуалности водят до „блокиране” на детето и до тези проблеми. Определено смятам, че нашите нови деца се нуждаят от обучени преподаватели, още от детските ясли, които знаят какви са тези деца и как да комуникират с тях; и от нова система на обучение, която да развива талантите и способностите на децата и да ги кара да продължават да мислят и разсъждават, така както им е заложено, а не само да възпроизвеждат факти и събития.
Разбира се основен и най–важен фактор за правилното развитие на детето е семейството. Ако вие очаквате това да сторят институциите определено ще сгрешите. Както най–вероятно сте се убедили и от собствен опит в яслите, градините и училищата нямат ясна представа как да работят с новите деца. ( Да не говорим, че нямат и достатъчно време да се занимават с тях, а преди 5 години, когато дъщеря ми тръгна на ясла разбиранията на учителките и лелите за възпитанието на децата бяха доста морално остарели и „Макаренковски”). Най – вероятното нещо, което може да случи, ако се спрете на този вариант, е детето ви да получи някой силен емоционален или психически блокаж, който по – късно да доведе до доста сериозни последствия. Всъщност вие трябва да балансирате градината и училището, така че чувствата и емоциите, които детето ви е подтиснало там да се изразят в къщи. Неразбирането там, да се компенсира с разбиране и подкрепа в семейството. И това трябва да се прави ежедневно, защото точно натрупването на неизразени емоции води до блокажи. (Това всъщност важи за всички ни). Накратко отделяйте задължително поне по един ефективен час на ден за общуване с децата си и се опитайте да разберете какво е преживяло детето ви през днешния ден и какво го е вълнувало. Децата ни имат нужда от много внимание, и те го изискват постоянно (поне при моите е така). Знам, че има родители, които работят до късно, и виждат за малко децата си, но всъщност това не е от голямо значение. Важно е колко ефективно прекарвате времето с тях. И нека през този един или два часа времето е само за тях.
Всъщност след като се запознах с литературата за „индиговите” и „кристалните” деца разбрах, че ние със сестра ми също сме такива. Аз, съм била истинско кристално дете, докато тя беше супер индигова. И все още сме. И знаете ли какво? Майка ни се е справила отлично с възпитанието и отглеждането и на двете ни, без да е имала и най–малка представа от тези понятия. Как е успяла ли? С много любов, търпение и вслушвайки се в своята интуиция и майчин инстинкт. Давайки на всяка от нас това, от което се нуждаем. Та всъщност, не се плашете от тези „етикети”, които се слагат на новите деца. Основното и най–важно нещо, от което се нуждаят всички деца е любов и внимание. Ако вие успеете да покажете на детето си, че го обичате и сте винаги до него, че може да разчита на вас, и да споделя с вас, тогава ви гарантирам, че няма да имате проблеми с него, освен обичайните разбира се.
Радвам се, че успях да споделя с всички вас част от моите преживявания и опит с „новите” деца. Сигурна съм, че много от вас имат същите или подобни изпитания. Бъдете любящи, силни и уверени в себе си. Казват, че Бог ни изпраща само такива изпитания, с които можем да се справим. Аз вече многократно се убеждавам в това. Ако го преформулираме малко – Бог ни е изпратил точно тези деца, с които да можем да се справим. Колкото и сложна или безнадеждна да изглежда ситуацията, решение за нея съществува. Вие само трябва да го намерите. А дотогава и след това, бъдете изпълнени с любов и обич към вашето единствено, уникално и неповторимо дете.
понеделник, 1 февруари 2010 г.
Ходеща релаксация за майките
Бих искала да се спра и на релаксиране с бебето. За родителите е от особена важност да са спокойни и изпълнени с хармония и душевно равновесие. Това ще помогне и на бебето ви да е спокойно и щастливо.
Ходеща релаксация – Това е един много полезен и ефективен начин за релаксиране на майките, особено с по-малките и по-леки бебета.
Може да се прави всеки ден на открито. Намалява напрежението и депресията, които може да изпитвате и увеличава усещането ви за благополучие.
1. Освободете напрежението – Освободете напрежението от цялото си тяло, най – добре преди да вземете бебето, като разтърсите тялото си. Отпуснете долната челюст и „издухайте малинки”, за да сте сигурни, че сте го направили. На по- голямото бебе това ще му се стори много забавно.
2. Заземяване – Хванете бебето в „релаксираща” поза и направете няколко малки спускания/ отпускания, докато се движите. Това „заземява” и двама ви и приготвя бебето за следващата стъпка.
3. Хванете бебето в удобна за ходене позиция, която ви дава близък контакт
4. Първата стъпка – Насочете вашето внимание към ритмично движение, разтварящо се от действията ви във времето и пространството. Това ще помогне да „изпразните” ума си от всички задължения. Концентрирайте се върху първата стъпка.
5. Започнете да ходите – Направете стъпка и започнете да ходите бавно, внимавайки за това гръбначният ви стълб да е изправен и на една линия с таза, докато ходите.
6. Дишане – Сега обърнете внимание на вашето дишане. Издишайте, за да помогнете да освободите напрежението. Ако искате може да се прозеете, после вдишайте за две стъпки. Удължавайки всяко издишване ви помага да поемате повече въздух на следващото вдишване.
7. Съзнаване – Почувствайте тялото на бебето до вашето и чувствайте двете тела в ритъма на ходене. Докато сте „повърхностно” внимателни къде да стъпите и какво има наоколо, „изпразнете” погледа съм към външното и вътрешното. Обърнете внимание на потока универсална жизнена сила, която преминава през двама ви заедно.
Ходеща релаксация – Това е един много полезен и ефективен начин за релаксиране на майките, особено с по-малките и по-леки бебета.
Може да се прави всеки ден на открито. Намалява напрежението и депресията, които може да изпитвате и увеличава усещането ви за благополучие.
1. Освободете напрежението – Освободете напрежението от цялото си тяло, най – добре преди да вземете бебето, като разтърсите тялото си. Отпуснете долната челюст и „издухайте малинки”, за да сте сигурни, че сте го направили. На по- голямото бебе това ще му се стори много забавно.
2. Заземяване – Хванете бебето в „релаксираща” поза и направете няколко малки спускания/ отпускания, докато се движите. Това „заземява” и двама ви и приготвя бебето за следващата стъпка.
3. Хванете бебето в удобна за ходене позиция, която ви дава близък контакт
4. Първата стъпка – Насочете вашето внимание към ритмично движение, разтварящо се от действията ви във времето и пространството. Това ще помогне да „изпразните” ума си от всички задължения. Концентрирайте се върху първата стъпка.
5. Започнете да ходите – Направете стъпка и започнете да ходите бавно, внимавайки за това гръбначният ви стълб да е изправен и на една линия с таза, докато ходите.
6. Дишане – Сега обърнете внимание на вашето дишане. Издишайте, за да помогнете да освободите напрежението. Ако искате може да се прозеете, после вдишайте за две стъпки. Удължавайки всяко издишване ви помага да поемате повече въздух на следващото вдишване.
7. Съзнаване – Почувствайте тялото на бебето до вашето и чувствайте двете тела в ритъма на ходене. Докато сте „повърхностно” внимателни къде да стъпите и какво има наоколо, „изпразнете” погледа съм към външното и вътрешното. Обърнете внимание на потока универсална жизнена сила, която преминава през двама ви заедно.
Йога за бебета
Как йога помага на бебетата
Преживяването на движенията, комбинирано с докосването е може би най – богатата стимулация, която можем да предложим на бебетото още от раждането. В йога тази стимулация възниква чрез взаимното участие на родителя и бебето, в степен, в която бебето може да възприеме и да го интегрира. Както йога асаните извикват дълбока релаксация при възрастните, така при бебетата те носят огромно задоволство и помагат за дълбок и спокоен сън.
Бебетата се наслаждават и се чувстват добре от кумулативния ефект на докосването, движението, ритъма и релаксацията, и ние като родители споделяме това удоволствие и тези ползи. Да правим йога с бебето означава да играем, да се разтягаме, и да релаксираме заедно. Редовното практикуване на йога с вашето бебе, ще ви помогне да тонизирате мускулите си и да балансирате успешно хормоналните промени, които следват раждането.
Можете да си създадете дневен режим, който да следвате още от раждането. Чрез йога всички системи на бебето са стимулирани, включително храносмилателната и нервната. Опознавате се по – добре с бебето и засилвате комуникацията помежду си; помага да се преодолее травма от раждането; увеличава се способността на бебето да се справя със стрес; бебето се научава да фокусира с сменя фокуса бързо при различните пози; стимулира се вестибуларния апарат, като му помага да запазва баланс и да усеща и преживява височини. И най – важното е, че всички сетивни стимулации стават в сигурните ръце на мама и тати, с топлота и любящо чувство.
- От люлеене към разтягане
Когато правите йога с новороденото бебче, трябва да вземете под внимание нуждата му от люлеене и разтягане. То има нужда да се разтегне и да увеличи движенияте, които с правило в утробата на майка си, но също така има нужда и да бъде гушкано и люляно, с изцяло подкрепени глава, вратле и сгънати крачета, така както е било преди раждането си. Йога упражненията с бебето ще му помогнат да разгъне гръбначния си стълб от извитото положение, в което е бил, като му помогне да увелечи контрола над вратлето си и увеличи силата на мускулите му. Чрез разтягането на крайниците му ще може да отвори ставите на бедрата, рамената, коленете и лактите.
Най – добре е упражненията да се правят по едно и също време на деня, за да се създаде режим на бебето. Тъй като новородените имат нужда от близък контакт с майката, особено подходящо е за първите занимания да сложите бебето в скута си.
Първо попитайте своето бебе иска ли да започнете, като осъществите физически контакт с него и следите за реакциите му. Започнете с масаж на коремчето. Сложете ръката си на коремчето, вдишайте и издишайте дълбоко, поглаждайте коремчето по посока на часовниковата стрелка. Хванете здраво ходилата на бебето и с палеца направете масаж. Ако не искате да направите предварителен масаж на бебето, „загрейте” тялото му, чрез „сух” масаж, пъхнете ръцете си под рамената му и погладете нежно надолу по гръбначния стълб, преминавайки през бедрата, надолу до ходилата. Повторете го няколко пъти, като наблюдавате реакцията на детето.
Първият комплекс от упражнения е свързан в основата си с Хатха йога, която се стреми да отвори ставите на бедрата и колената и да стимулира мускулите на тялото около основата на гръбначния стълб. Бъдете внимателни и не насилвайте движенията.
1. Колене към гърдите – Тази позиция стимулира храносмилателната система и може да предизвика движение в червата и газове у бебето. Хванете крачетата под колената и ги свийте към коремчето, разтворени малко по-широко от ширината на бедрата му. Отпуснете обратно и повторете 2-3 пъти.
2. Колене от една страна на друга – Тази поза леко кръстосва основата на гръбначния стълб на бебето. С ръце в същата позиция като 1. съберете двете коленца на бебчо в една линия и ги завъртете на ляво, и на дясно. Натиснете силно от всяка страна на стомаха и отпуснете.
3. Каране на колело – Променете предната позиция като движите краката последователно към ребрата и разтягате към вас в бавно „педално” движение.
4. Полу-лотус – Това продължава асиметричните движения. Като държите ходилата на бебето предвижете лявото ходило над дясното бедро в поза полу-лотус. Натиснете петичката, отпуснете и повторете същото с десния крак
5. Пеперуда – Тази поза отваря хълбоците на бебето. Хванете глезените на бебето с двете ръце и съберете ходилата на крачетата заедно. Леко ги натиснете към коремчето.
6. Затваряне на хълбока – Дръжте глезените на бебето като в предната позиция, бавно ги изтеглете към вас. Повторете движението бавно 2-3- пъти. Очите на бебето ще се затворят, когато свивате коленцата.
7. Разтягане на краката – Тази позиция показва на бебето ви разликата между разтягане и релаксация, комбинирани в едно движение. Дръжте глезените на бебето, повдигнете крачетата му леко нагоре, като същевременно ги разтягате, тогава ги пуснете да паднат свободно. Повторете го многократно. Повтаряйте на бебето „разтегни”, „отпусни” с възможно по-енергична интонация, за да му е по – забавно и да разбере разликата между разтягането и отпускането.
Тази първа последователност от упражнения отнема между 5 и 10 минути. След нея някои бебета са много уморени и готови да спят, а други искат още. Нека вашето бебе ви ръководи. Винаги завършвайте с релаксиране, за да си създадете идеалния край на вашия режим.
Разтягане на гърба – подходящи са за бебета над 3 месеца, които сами могат да повдигат главичката си, лежейки по корем
1. Мини кобра 1 – Започнете с масажни движения надолу по гръбначния стълб. Хванете бебето с двете ръце под гърдите, като с палците си следвате междуребрените мускули от всяка страна на гръбнака, движейки навън и упражнявайки лек натиск. Преминете от кръста към горната част на гърба. След това с палци точно под лопатките на бебето, хванете рамената и много леко ги огънете нагоре, използвайки палците като лостове. Няма значение дали бебето ще си вдигне главата или не. Отпуснете ръцете си и повторете 2-3 пъти.
2. Мини кобра 2 – Поставете бебето напречно на краката си, сложете едната си ръка на лумбалната област на бебето и натиснете леко, но здраво надолу. В същото време мушнете другата си ръка под гърдите на бебето, като вашият показалец трябва да е почно под брадичката му. Повдигнете бавно гърдичките му с ръката си, поддържайки натиска в долната част на гърба с другата ръка.
3. Разтягане на долната част на гърба – От мини кобра преминете към това разтягане. От същата позиция, но с изправени ваши крака. Хванете глезените на бебето с едната ръка и сложете другата на горната част на гърба му, точно под лопатките. Опънете крачетата към вас, повдигайки ги бавно, докато му е приятно. Оставете ги да паднат, веднага щом усетите съпротивление от страна на бебето.
4. Завършете тези интензивни разтягания със сгъване. Приближете коленете на бебето към гърдичките му и го залюлейте леко на двете страни.
Разтягане на ръцете и раменете – Тези прости упражнения отварят гърдите на бебето и помагат за разширяване на дишането. Повдигащите движения засилват мускулите на гърба, които са важни за сядането на бебето.
1. Разтягане навън – Сложете бебето по гръб, хванете ръчичките му за китките и вдишайте. Издишайте бавно и ги опънете навън, към двете страни на тялото, докато усетите съпротивление. Върнете обратно ръчичките, кръстосвайки ги два пъти пред гърдите му, сменете ръцете втория път. Повторете 2-3 пъти.
2. Разтягане в кръг – В същото положение хванете китките на бебето и леко ги отведете нагоре към лицето му, отворете ги в широк кръг и ги съберете обратно в центъра. Ако на бебето му доставя удоволствие обърнете движението на обратно.
3. Повдигане и разтягане – това разтягане използва рефлексите на хващане на бебето, като го окуражава да се държи продължително време и използва неговата сила, за да се изправи. Поддържайте минимално бебето си, като му позволявате да изпита удоволствието от напредването в контрола на своето тяло. Легнете на пода със свити колене и сложете бебето да седне на корема ви като ви гледа. Сложете показалците си в ръцете му; ако то не ги хване, хванете леко ръцете му с палеца и показалеца. Придвижете ръцете му от двете страни на главата му и го повдигнете съвсем леко, като внимавате до колко използва мускулите си и как реагира. Ако бебето не е още съвсем силно, за да се вдигне само, не дърпайте ръцете му, а леко ги върнете обратно долу. Ако се опита да се подвигне само – позволете му да го направи. Не му помагайте, само му дайте гласова подкрепа.
4. Разтягане по корем – Сложете бебето напреки в скута ви, по корем. Главичката му да легне върху бедрото ви. Хванете ръцете му за китките и разтегнете едната ръка нагоре и настрани, а другата надолу. Сменяйте ръцете в бавно разтягащо движение.
Преживяването на движенията, комбинирано с докосването е може би най – богатата стимулация, която можем да предложим на бебетото още от раждането. В йога тази стимулация възниква чрез взаимното участие на родителя и бебето, в степен, в която бебето може да възприеме и да го интегрира. Както йога асаните извикват дълбока релаксация при възрастните, така при бебетата те носят огромно задоволство и помагат за дълбок и спокоен сън.
Бебетата се наслаждават и се чувстват добре от кумулативния ефект на докосването, движението, ритъма и релаксацията, и ние като родители споделяме това удоволствие и тези ползи. Да правим йога с бебето означава да играем, да се разтягаме, и да релаксираме заедно. Редовното практикуване на йога с вашето бебе, ще ви помогне да тонизирате мускулите си и да балансирате успешно хормоналните промени, които следват раждането.
Можете да си създадете дневен режим, който да следвате още от раждането. Чрез йога всички системи на бебето са стимулирани, включително храносмилателната и нервната. Опознавате се по – добре с бебето и засилвате комуникацията помежду си; помага да се преодолее травма от раждането; увеличава се способността на бебето да се справя със стрес; бебето се научава да фокусира с сменя фокуса бързо при различните пози; стимулира се вестибуларния апарат, като му помага да запазва баланс и да усеща и преживява височини. И най – важното е, че всички сетивни стимулации стават в сигурните ръце на мама и тати, с топлота и любящо чувство.
- От люлеене към разтягане
Когато правите йога с новороденото бебче, трябва да вземете под внимание нуждата му от люлеене и разтягане. То има нужда да се разтегне и да увеличи движенияте, които с правило в утробата на майка си, но също така има нужда и да бъде гушкано и люляно, с изцяло подкрепени глава, вратле и сгънати крачета, така както е било преди раждането си. Йога упражненията с бебето ще му помогнат да разгъне гръбначния си стълб от извитото положение, в което е бил, като му помогне да увелечи контрола над вратлето си и увеличи силата на мускулите му. Чрез разтягането на крайниците му ще може да отвори ставите на бедрата, рамената, коленете и лактите.
Най – добре е упражненията да се правят по едно и също време на деня, за да се създаде режим на бебето. Тъй като новородените имат нужда от близък контакт с майката, особено подходящо е за първите занимания да сложите бебето в скута си.
Първо попитайте своето бебе иска ли да започнете, като осъществите физически контакт с него и следите за реакциите му. Започнете с масаж на коремчето. Сложете ръката си на коремчето, вдишайте и издишайте дълбоко, поглаждайте коремчето по посока на часовниковата стрелка. Хванете здраво ходилата на бебето и с палеца направете масаж. Ако не искате да направите предварителен масаж на бебето, „загрейте” тялото му, чрез „сух” масаж, пъхнете ръцете си под рамената му и погладете нежно надолу по гръбначния стълб, преминавайки през бедрата, надолу до ходилата. Повторете го няколко пъти, като наблюдавате реакцията на детето.
Първият комплекс от упражнения е свързан в основата си с Хатха йога, която се стреми да отвори ставите на бедрата и колената и да стимулира мускулите на тялото около основата на гръбначния стълб. Бъдете внимателни и не насилвайте движенията.
1. Колене към гърдите – Тази позиция стимулира храносмилателната система и може да предизвика движение в червата и газове у бебето. Хванете крачетата под колената и ги свийте към коремчето, разтворени малко по-широко от ширината на бедрата му. Отпуснете обратно и повторете 2-3 пъти.
2. Колене от една страна на друга – Тази поза леко кръстосва основата на гръбначния стълб на бебето. С ръце в същата позиция като 1. съберете двете коленца на бебчо в една линия и ги завъртете на ляво, и на дясно. Натиснете силно от всяка страна на стомаха и отпуснете.
3. Каране на колело – Променете предната позиция като движите краката последователно към ребрата и разтягате към вас в бавно „педално” движение.
4. Полу-лотус – Това продължава асиметричните движения. Като държите ходилата на бебето предвижете лявото ходило над дясното бедро в поза полу-лотус. Натиснете петичката, отпуснете и повторете същото с десния крак
5. Пеперуда – Тази поза отваря хълбоците на бебето. Хванете глезените на бебето с двете ръце и съберете ходилата на крачетата заедно. Леко ги натиснете към коремчето.
6. Затваряне на хълбока – Дръжте глезените на бебето като в предната позиция, бавно ги изтеглете към вас. Повторете движението бавно 2-3- пъти. Очите на бебето ще се затворят, когато свивате коленцата.
7. Разтягане на краката – Тази позиция показва на бебето ви разликата между разтягане и релаксация, комбинирани в едно движение. Дръжте глезените на бебето, повдигнете крачетата му леко нагоре, като същевременно ги разтягате, тогава ги пуснете да паднат свободно. Повторете го многократно. Повтаряйте на бебето „разтегни”, „отпусни” с възможно по-енергична интонация, за да му е по – забавно и да разбере разликата между разтягането и отпускането.
Тази първа последователност от упражнения отнема между 5 и 10 минути. След нея някои бебета са много уморени и готови да спят, а други искат още. Нека вашето бебе ви ръководи. Винаги завършвайте с релаксиране, за да си създадете идеалния край на вашия режим.
Разтягане на гърба – подходящи са за бебета над 3 месеца, които сами могат да повдигат главичката си, лежейки по корем
1. Мини кобра 1 – Започнете с масажни движения надолу по гръбначния стълб. Хванете бебето с двете ръце под гърдите, като с палците си следвате междуребрените мускули от всяка страна на гръбнака, движейки навън и упражнявайки лек натиск. Преминете от кръста към горната част на гърба. След това с палци точно под лопатките на бебето, хванете рамената и много леко ги огънете нагоре, използвайки палците като лостове. Няма значение дали бебето ще си вдигне главата или не. Отпуснете ръцете си и повторете 2-3 пъти.
2. Мини кобра 2 – Поставете бебето напречно на краката си, сложете едната си ръка на лумбалната област на бебето и натиснете леко, но здраво надолу. В същото време мушнете другата си ръка под гърдите на бебето, като вашият показалец трябва да е почно под брадичката му. Повдигнете бавно гърдичките му с ръката си, поддържайки натиска в долната част на гърба с другата ръка.
3. Разтягане на долната част на гърба – От мини кобра преминете към това разтягане. От същата позиция, но с изправени ваши крака. Хванете глезените на бебето с едната ръка и сложете другата на горната част на гърба му, точно под лопатките. Опънете крачетата към вас, повдигайки ги бавно, докато му е приятно. Оставете ги да паднат, веднага щом усетите съпротивление от страна на бебето.
4. Завършете тези интензивни разтягания със сгъване. Приближете коленете на бебето към гърдичките му и го залюлейте леко на двете страни.
Разтягане на ръцете и раменете – Тези прости упражнения отварят гърдите на бебето и помагат за разширяване на дишането. Повдигащите движения засилват мускулите на гърба, които са важни за сядането на бебето.
1. Разтягане навън – Сложете бебето по гръб, хванете ръчичките му за китките и вдишайте. Издишайте бавно и ги опънете навън, към двете страни на тялото, докато усетите съпротивление. Върнете обратно ръчичките, кръстосвайки ги два пъти пред гърдите му, сменете ръцете втория път. Повторете 2-3 пъти.
2. Разтягане в кръг – В същото положение хванете китките на бебето и леко ги отведете нагоре към лицето му, отворете ги в широк кръг и ги съберете обратно в центъра. Ако на бебето му доставя удоволствие обърнете движението на обратно.
3. Повдигане и разтягане – това разтягане използва рефлексите на хващане на бебето, като го окуражава да се държи продължително време и използва неговата сила, за да се изправи. Поддържайте минимално бебето си, като му позволявате да изпита удоволствието от напредването в контрола на своето тяло. Легнете на пода със свити колене и сложете бебето да седне на корема ви като ви гледа. Сложете показалците си в ръцете му; ако то не ги хване, хванете леко ръцете му с палеца и показалеца. Придвижете ръцете му от двете страни на главата му и го повдигнете съвсем леко, като внимавате до колко използва мускулите си и как реагира. Ако бебето не е още съвсем силно, за да се вдигне само, не дърпайте ръцете му, а леко ги върнете обратно долу. Ако се опита да се подвигне само – позволете му да го направи. Не му помагайте, само му дайте гласова подкрепа.
4. Разтягане по корем – Сложете бебето напреки в скута ви, по корем. Главичката му да легне върху бедрото ви. Хванете ръцете му за китките и разтегнете едната ръка нагоре и настрани, а другата надолу. Сменяйте ръцете в бавно разтягащо движение.
Абонамент за:
Публикации (Atom)