Както е известно нашата земя се състои от 70% вода. Човекът, подобно на Земята също се състои от 70% вода, като в мозъка ни водата е 80 %. Всичко това говори за това колко е важно ежедневната употреба на водата. Това е особено важно за децата. Ние като родители трябва да помним, че децата /както и възрастните/ имат нужда точно от вода, а не от чай, кафе, компот, сок или безалкохолна напитка.
Много важно е водата да е чиста. По мнението на много еколози водопроводната вода, която пием, не е питейна. Смята се, че тя става само за миене на ръце и пране.
Във водните станции водата се пречиства главно от естествените замърсители – от механически /пясък, утайки/ с помощта на филтри и от биологически чрез обеззаразяване. Но най – опасни за човека са такива замърсители като тежките метали, компоненти от промишлените производства, органически съединения, феноли и радионуклеиди, а също така и остатаци от вещества, с които са озонироли и обеззаразявали водата /основно хлор/, които попадат във водопровода и оттам в стомаха ни.
Много хора смятат, че е достатъчно водата да кипне и ние можем спокойно да я прием. Но това не е съвсем така. Кипването на водата не унищожава даже всички микроби, да не говорим за металите, пестицидите, нитратите, фенолите и нефтените продукти. Затова за пречистване на водата преваряването уви не е достатъчно. Един от способите за изчистване на водата е нейното оставяне да престои. Водата трябва да престои минимум 6-7 часа и да се пие едва след това. На дъното на съда, в който престоява водата ще се утаят вредните за орзанизма химически съединения, тежките елементи, соли, хлор и т.н. Затова, когато в съда остане една трета вода тя обикновено се изхвърля.
Още по – добре е водата да се пречиства и с помощта на битови филтри. Най – подходящи за тази цел са филтрите, в които се използва комбинация от адсорбационна и йонообмена, която позволява да се пречисти водата не само от остатъчния хлор, но и от органическите замърсения и тежките метали.
Ако храните детето с месо, то се нуждае от по – голямо количество вода, отколкото децата – вегетарианци. Чрез нея се измиват токсините от бъбреците, които се образуват след употреба на животинска храна.
Можете да научите детето да пие вода, така, както препоръчват йогите: веднага след ставане, вечер преди лягане и през деня половин час преди хранене, например по една чаша всеки път.
Счита се, че е по – добре да се пие повече вода, отколкото тя да не достига на организма. Желателно е да научим детето да прие водата бавно, без да бърза, на малки глътки, получавайки удоволствие от нея.
Съвети:
1. Ако е възможно давайте на децата да пият вода от извори, но най – добре е тя също да се оставя да престои
2. Пречиствайте водата за пиене и приготвяне на храната чрез битови филтри или я оставяйте да престои не по-малко от 6-12 часа
3. В никакъв случай не използвайте за готвене гореща вода от чешмата. В ТЕЦ-те я обработват със специални химически смеси. В резултат на това тя е лишена от единствените полезни вещества – калция и магнезия, става по-агресивна химически, съдържа повече тежки метали от студената вода.
4. Много полезно за децата е периодически да пият протиева /замразена/ вода или „студена вряща вода” /начините на приготвяне са разгледани по-долу/
„Протиева вода”
В замръзналата, а след това размразена вода се изменя диаметъра на молекулите и те напълно подхождат на размера на мембраните на клетките, благодарение на което химическите реакции протичат по – бързо и се активизира обмена на солите. Поради това замръзналата вода много по- лесно от обикновената встъпва в реакции с различните вещества и организма не губи допълнителна енергия за нейното пренастройване.
Протиевата вода сама по себе си съдържа вътрешна енергия и обезпечава човек с добра енергийна поддръжка. Като дава на организма ни допълнителна енергия, замръзналата вода намалява умората и ни позволява да се справим с по-малко от обичайното количество храна и продължителност на съня. Особено полезно е да се дава замръзена вода на децата. Учениците например стават по- внимателни, съсредоточени в часовете, повишава се работоспособността им.
Положителни страни на замръзената вода:
- Ускорява биологичните процеси
- Подмладява организма и всички вътрешни органи / впрочем това все още не е толкова важно за децата/
- Премахва алергиите
- Укрепва имунната система
- Подобрява храносмилането
- Премахва умората
Съществуват различни мнения за това, колко дълго протиевата вода съхранява своите полезни свойства. Едни казват 12 часа, други – 20 мин. , а трети – 3-4 мин. При всички случаи замразената вода трябва да се изпива бързо и не трябва дълго да се съхранява.
Удобно е да се приготвя на кубчета в камерата, а след това да се довабят тези кубчета към вода със стайна температура. Мътните части на леда трябва да се отстраняват или да се измиват с вода, тъй като там са събрани соли и други вредни химически съединения.
Още един, малко по-сложен начин за получаване на замръзена вода е неголямо количество вода се загрява до температура 94-96 С. Водата все още не е завряла, но вече се вдигат струйки пара. В този момент съда се снема от котлона и рязко се охлажда, след това се замразява и утаява. Приготвена по такъв начин водата преминава всички фази на кръговрата в природата: изпарява се, охлажда се, замръзва и се утаява. Тази вода е особено полезна – счита се, че тя има огромна вътрешна енергия.
Независимо от полезността й, не е препоръчително изцяло да се преминава само на такава вода. От цялото количество консумирана вода около 30% може да е замръзнала, а останалата престояла вода.
„Студена вряща вода”
Получаването на вода, съдържаща голям запас от потенциална енергия може да стане не само по пътя на замръзването. Кипналата и бързо охладена вода в условия, изключващи достъп на атмосферен въздух, има биологична активност, превишаваща 5-6 пъти активността на обикновената вода и 2-3 пъти снежната или замразената вода. Приготвената по такъв начин вода се дегазира и не успява да се насити с газове.
„Студената вряща вода” повишава работоспособността, въздейства успокояващо на нервната система, бързо се абсорбира от кожата и я омекотява. Когато пие негазирана вода човек по-лесно понася летните жеги.
За да получите негазирана вода е необходимо да налеет вода в емайлиран чайник и я кипнете, като оставите капака отворен, за да се премахне разтворения във водата въздух. Кипналата вода бързи се налива в емайлирано канче и плътно се затваря, за да не може въздухът отново да се разтвори във водата. След това поставяте канчето в съд на течаща вода /за охлаждане може да се използва и сняг и лед/. След 3-5 минути „студената кипнала вода” е готова. Желателно е да се пие веднага, но ако се съхранява в херметически затворен съд, нейната стимулираща сила не намалява в продължение на 5-7 дни. Негазираната вода може да се употребява в продължение на месец, а след това да се направи месец пауза.
петък, 4 септември 2009 г.
Дишането
Важно е да се говори на децата възможно най – положително за дишането. Пълното дишане е много важно за човека. Дишането – това е живота. Дишането прави човека здрав или болен. Разкажете на децата, че за всяка клетка е нужен въздух иначе няма да може да живее. За децата на 5-6 години не е необходимо да се дават много дихателни упражнения. Разкажете им за белите дробове и как са устроени, как дишат. Какво е вдишване и издишване, защо ако дишаме много дълбоко ни се завива свят...
Достатъчни са трите основни дихателни упражнения – Пълно йогистко дишане /ПЙД/, Изчистващо дишане и краткотрайно задържане на дишането.
1. Пълно йогистко дишане – детето седи в поза лотос, полулотос или по турски. Дланите са върху коленете, пръстите са в джнани мудра /съединени палец и показалец, средния пръст е сгъна и поставен в центъра на дланта, безименният и малкия пръст са изпънати. Гръбнака е изправен.
Изпълняват се 14 пълни вдишвания, при което съзнанието се отправя в различни части на тялото – област над главата, област на междуребрията, област на щитовидната жлеза, област на сърцето, средата на гърдите, на височината на сърцето; област на пъпа и слънчевия сплит, област на перинеума.
Отначало се изпълняват две пълни двишвания, концентрирайки съзнанието върху областта над главата, след това две вдишвания с концентриране върху областта на междуребрията и т.н.
Пълното дишане се осъществява чрез последователно изпълнение на три фази дишане – долно, средно и горно.
Долното дишане се изпълнява чрез съкращаване мускулите на корема: при вдишването стомата леко изпъква, при издишването – се свива. Всичко се прави бавно, без прекъсване.
Средното дишане се осъществява чрез разширение на гръдния кош при вдишване и спадането му при издишване. При усвояването му за контрол на движението на гърдите може да се използва ръката. Както и при долното дишане е необходимо да следим вдишването да е равно по време на издишването.
Горното /ключично/ дишане се изпълнява чрез повдигане /при вдишване/ и спускане/при издишване/ на горните части на гърдите, в областта на ключицата. По време на това дишане се изпълва горната част на белите дробове.
Пълното дишане се осъществява по следния начин – Първо издишайте дълбоко целия въздух от дробовете си. С вдишването издуйте корема и запълнете долната част на дробовете с въздух, като плавно разширите гърдите, запълнете с въздух средната част на дробовете, като леко повдигнете рамената и запълнете с въздух горната част на белите дробове. Не допускайте напрежение в края на вдишването. С издишването приберете корема, отпуснете гърдите и отпуснете рамената.
2. Йогистко очистващо дишане
Йогите имат една предпочитана форма на дишане, която упражняват, ако изпитват необходимост от вентилиране и почистване на белите дробове. Те приключват много от своите дихателни упражнения с това дишане, което вентилира и очиства белите дробове, стимулира алвеолите, създава един общ тонус на дихателните органи и съдейства за подобряване на общото им здравословно състояние. Наред с посочените ефекти то има и твърде освежително действие върху цялата система..
1. Поемете дълбоко въздух.
2. Задръжте въздуха за няколко секунди.
3. Свийте устните, като че ли се каните да свирнете (но не издувайте бузите), след това издишайте малко въздух през така оформения отвор със значителна сила. После спрете за момент, задържайки въздуха, и след това издишайте още малко въздух. Повтаряйте, докато не издишате всичкия въздух. Помнете, че трябва да използвате значителна сила при издишването на въздуха през отвора между устните.
Ще установите, че това дишане е доста освежаващо, когато сте уморени и "изразходвани". Ако ученикът го опита, ще се убеди в неговата полза. Това упражнение трябва да се практикува, докато вече се изпълнява естествено и с лекота, тъй като се използва като завършек на няколко други упражнения, дадени в тази книга, и трябва да бъде много добре отработено.
3. Задържане на дишането
Това е едно много важно упражнение, което води до укрепване и развиване на дихателните мускули, както и на белите дробове, а честото му практикуване води и до разширяване на гръдния кош. Йогите са открили, че случайното задържане на дъха, след като белите дробове са били напълнени с пълното дишане, е много полезно не само за дихателните органи, но и за органите на храносмилането, нервната система и кръвта. Установили са, че случайното задържане на дъха води до отстраняване на въздуха, който е останал в белите дробове от предишните вдишвания, и до по-пълно окисляване на кръвта. Знаели са също така, че задържаният по такъв начин дъх събира всички отработени продукти и когато дъхът бъде издишан, той отнася със себе си отпадния материал на системата, изчиства белите дробове точно както разслабителното очиства червата.
Йогите препоръчват това упражнение за различни заболявания на стомаха, черния дроб и кръвта, а освен това са установили, че в много случаи то избавя човека от неправилното дишане, което често е резултат от лошо вентилираните бели дробове. Препоръчваме на учениците да обърнат подобаващото внимание на това упражнение, тъй като то притежава големи достойнства. Следните инструкции ще ви дадат ясна представа за упражнението:
1. Заемете стоеж.
2. Направете едно пълно вдишване.
3. Задръжте въздуха колкото е възможно по-дълго време, без да се достига до неприятни усещания.
4. Издишайте енергично през отворената уста.
5. Изпълнете очистващо дишане.
В началото ще можете да задържите въздуха за съвсем кратко време, но с малко повече практика ще отбележите забележителен напредък. Ако искате да отбележите своя прогрес, измервайте времето си с часовник.
Достатъчни са трите основни дихателни упражнения – Пълно йогистко дишане /ПЙД/, Изчистващо дишане и краткотрайно задържане на дишането.
1. Пълно йогистко дишане – детето седи в поза лотос, полулотос или по турски. Дланите са върху коленете, пръстите са в джнани мудра /съединени палец и показалец, средния пръст е сгъна и поставен в центъра на дланта, безименният и малкия пръст са изпънати. Гръбнака е изправен.
Изпълняват се 14 пълни вдишвания, при което съзнанието се отправя в различни части на тялото – област над главата, област на междуребрията, област на щитовидната жлеза, област на сърцето, средата на гърдите, на височината на сърцето; област на пъпа и слънчевия сплит, област на перинеума.
Отначало се изпълняват две пълни двишвания, концентрирайки съзнанието върху областта над главата, след това две вдишвания с концентриране върху областта на междуребрията и т.н.
Пълното дишане се осъществява чрез последователно изпълнение на три фази дишане – долно, средно и горно.
Долното дишане се изпълнява чрез съкращаване мускулите на корема: при вдишването стомата леко изпъква, при издишването – се свива. Всичко се прави бавно, без прекъсване.
Средното дишане се осъществява чрез разширение на гръдния кош при вдишване и спадането му при издишване. При усвояването му за контрол на движението на гърдите може да се използва ръката. Както и при долното дишане е необходимо да следим вдишването да е равно по време на издишването.
Горното /ключично/ дишане се изпълнява чрез повдигане /при вдишване/ и спускане/при издишване/ на горните части на гърдите, в областта на ключицата. По време на това дишане се изпълва горната част на белите дробове.
Пълното дишане се осъществява по следния начин – Първо издишайте дълбоко целия въздух от дробовете си. С вдишването издуйте корема и запълнете долната част на дробовете с въздух, като плавно разширите гърдите, запълнете с въздух средната част на дробовете, като леко повдигнете рамената и запълнете с въздух горната част на белите дробове. Не допускайте напрежение в края на вдишването. С издишването приберете корема, отпуснете гърдите и отпуснете рамената.
2. Йогистко очистващо дишане
Йогите имат една предпочитана форма на дишане, която упражняват, ако изпитват необходимост от вентилиране и почистване на белите дробове. Те приключват много от своите дихателни упражнения с това дишане, което вентилира и очиства белите дробове, стимулира алвеолите, създава един общ тонус на дихателните органи и съдейства за подобряване на общото им здравословно състояние. Наред с посочените ефекти то има и твърде освежително действие върху цялата система..
1. Поемете дълбоко въздух.
2. Задръжте въздуха за няколко секунди.
3. Свийте устните, като че ли се каните да свирнете (но не издувайте бузите), след това издишайте малко въздух през така оформения отвор със значителна сила. После спрете за момент, задържайки въздуха, и след това издишайте още малко въздух. Повтаряйте, докато не издишате всичкия въздух. Помнете, че трябва да използвате значителна сила при издишването на въздуха през отвора между устните.
Ще установите, че това дишане е доста освежаващо, когато сте уморени и "изразходвани". Ако ученикът го опита, ще се убеди в неговата полза. Това упражнение трябва да се практикува, докато вече се изпълнява естествено и с лекота, тъй като се използва като завършек на няколко други упражнения, дадени в тази книга, и трябва да бъде много добре отработено.
3. Задържане на дишането
Това е едно много важно упражнение, което води до укрепване и развиване на дихателните мускули, както и на белите дробове, а честото му практикуване води и до разширяване на гръдния кош. Йогите са открили, че случайното задържане на дъха, след като белите дробове са били напълнени с пълното дишане, е много полезно не само за дихателните органи, но и за органите на храносмилането, нервната система и кръвта. Установили са, че случайното задържане на дъха води до отстраняване на въздуха, който е останал в белите дробове от предишните вдишвания, и до по-пълно окисляване на кръвта. Знаели са също така, че задържаният по такъв начин дъх събира всички отработени продукти и когато дъхът бъде издишан, той отнася със себе си отпадния материал на системата, изчиства белите дробове точно както разслабителното очиства червата.
Йогите препоръчват това упражнение за различни заболявания на стомаха, черния дроб и кръвта, а освен това са установили, че в много случаи то избавя човека от неправилното дишане, което често е резултат от лошо вентилираните бели дробове. Препоръчваме на учениците да обърнат подобаващото внимание на това упражнение, тъй като то притежава големи достойнства. Следните инструкции ще ви дадат ясна представа за упражнението:
1. Заемете стоеж.
2. Направете едно пълно вдишване.
3. Задръжте въздуха колкото е възможно по-дълго време, без да се достига до неприятни усещания.
4. Издишайте енергично през отворената уста.
5. Изпълнете очистващо дишане.
В началото ще можете да задържите въздуха за съвсем кратко време, но с малко повече практика ще отбележите забележителен напредък. Ако искате да отбележите своя прогрес, измервайте времето си с часовник.
Закаляване на децата
Закаляването е най – лесният и достъпен и в същото време много действащ способ за укрепване защитните сили на организма. Обикновено под закаляване се разбират разнообразните въздействия върху организма със студ. Но и топлото въздействие също има оздравителен потенциал, ако е дозирано и не превишава възможностите на организма. Най- главното при закаляването е температурната разлика. За да компенсира тази разлика организмът «включва» механизма на закаляването. Закалеността се състои в способностите на организма да погаси температурните натоварвания със собствени сили. Тогава организмът на човека става неуязвим по отношение разликите в температурата на външната среда.
Закаляването укрепва сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт, системата за пречистване на организма и нервната система. Счита се, че резките значителни разлики в температурата предизвикват рязко освобождение от организма на клетъчно ниво на всички шлаки, които са се натрупали, тъй като се забързва процеса на обмяната на веществата.
Закаляването не е противопоказно за нито едно състояние. От него се нуждаят както здравите хора, така и по-слабите или хронично болни организми.
Съществуват различни методи за закаляване, като основно се разделят на две групи- щадящи /почти не се практикуват/ и интензивни /използват се основно за закаляването/.
◙ Закаляване чрез въздуха
Оказва положително влияние на функциите на всички органи и повишава общата устойчивост на организма. Въздушните бани могат да се разделят на топли /от 30-20 С/, прохладни / +20 – 14 С/ и студени / под 14 С/. Най - добре е да се вземат въздушни бани с леки дрехи, които пропускат въздуха. Най – подходящо е времето сутрин рано, когато въздухът е наситен с ултравиолетови слънчеви лъчи. Не е добре да се правят въздушни бани веднага след ядене. В облачно и ветровито време въздушните бани се намаляват. Продължителността на въздушните бани зависи от възрастта на детето. Започва се с 1-2 минути при новородени и се стига до 1ч и 30 минути, а за здрави деца и до 3 часа дневно. Въздушните бани са най – ефективни при съчетаване с движение.
Интензивната техника тук е още от самото раждане на детето да се оставя голяма част от времето голичко. Не е необходимо да се облича, а още по – малко да се повива. От една страна това дава свобода на движенията му, което е много важно за развитието на детето. От друга страна позволява нормално да работи терморегулацията му.
◙ Закаляване чрез слънцето
Известно е, че слънчевите лъчи имат лечебна сила. Особено важно е тяхното действие за организма в процеса на неговия растеж. Слънчевите облъчвания подобряват обмяната на веществата, увеличават количеството на червените кръвни телса и съдържанието на хемоглобина в кръвта, подобляват състава на лимфата, въздействат благотворна на работата на храносмилателната система и функцията на задстомашната жлеза, повишава общия тонус на организма и неговата устойчивост на инфекции. Слънчевите лъчи имат и противорахитично действие /под влияние на ултравиолетовите лъчи в организма се образува витамин Д, необходим за нормалното развитие на костната система/. Затова е изключително важно малките бебета да бъдат излагани достатъчно време на слънце.
Същевременно слънцето може да и да навреди, затова трябва да бъдем внимателни. Най – добре е слънчевите бани да се правят на брега на големи водоеми. Благоприятни са сутрешните часове до 11 ч. Между храненето и слънчевата баня трябва да има поне 1ч 30 мин. Започва се с 2-5 минути и се стига до 30-40 минути. По време на слънчевите бани главата трябва да е покритас шапка или чадър. Важно е да се следи за зачервяване или потене на детето.
Интензивният метод се състои в това, че времетраенето на баните се определя според индивидуалните особености на детето и неговото състояние.
◙ Закаляване чрез вода
Водата – това е най-силното и ефективно средство за закаляване. При обливане със студена вода в организма на човека настъпва своеобразна съдова реакция; съдовете на кожата се съкращават/ кожата избледнява/ и кръвта от периферията се насочва към вътрешните органи. След това потокът на кръвта отново се насочва от вътрешните органи към периферията, съдовете на кожата се разширяват, и човек чувства приятна топлина. Стеснението и разширението на кръвоносните съдове е една своеобразна гимнастика за тях, която тренира кожата, кара я по – добре да се приспособява към колебанията на температурата на външната среда.
Водните процедури рефлекторно влияят и на работата на всички органи – сърце, дробове, мозъчната тъкан, а следователно и на състоянието на нервната система, кръвообръщението и дишането.
Щадящата методика представлява обливане на цялото дете, като обливанията са регулярни, без прекъсване. Започва се с температура на водата 30-32 С и се стига до 16-18 С.
Интензивната методика – обливане със студена вода, без постепенно намаляване на температурата на водата. Важно е това да доставя удоволствие на детето, в противен случай процедурите трябва да се прекъснат докато детето не поиска отново само. Счита се, че в първите 24 часа след раждането е добре да се задества механизма на терморегулация у бебето. За целта се потапя трикратно във вана със студена вода.
◙ Контрастен душ
Когато детето порасне можем да го научим само да се закалява посредством контрастен душ. Отначало с контрастен душ на главата в три цикъла. Всеки цикъл започва с топла вода и завършва със студена. Температурната разлика за главата не бива да е толкова голяма както при тялото.
При тялото отново са необходими три цикъла, като постепенно се увеличава продължителността на обливането със студена вода. Главното е да е приятно. Привикването към контрастния душ трябва да става постепенно. Отначало с приятно хладка вода и еднократни обливания, а след това и с по-студена.
◙ Ходене боси
Към закалителните методи се отнася и ходенето боси. Както е известно стъпалото е специална част на тялото, тъй като в него има огромно количество нервни окончания - рецептори. Когато ходим боси ние правим своеобразен масаж на стъпалото и така тонизираме целия организъм. Освен това когато стоим боси на земята ние се освобождаваме от натрупаното статично електричество, което въздейства неблагоприятно върху биополето, предизвиква умора на нервната система, главоболие и др. Щадящият метод включва от м. Април ходене в къщи бос по чорапи, а през лятото и без чорапи. Интензивният метод – ходене по снега с боси крака. След това краката се измиват само с хладка вода.
Закаляването укрепва сърдечно-съдовата система, стомашно-чревния тракт, системата за пречистване на организма и нервната система. Счита се, че резките значителни разлики в температурата предизвикват рязко освобождение от организма на клетъчно ниво на всички шлаки, които са се натрупали, тъй като се забързва процеса на обмяната на веществата.
Закаляването не е противопоказно за нито едно състояние. От него се нуждаят както здравите хора, така и по-слабите или хронично болни организми.
Съществуват различни методи за закаляване, като основно се разделят на две групи- щадящи /почти не се практикуват/ и интензивни /използват се основно за закаляването/.
◙ Закаляване чрез въздуха
Оказва положително влияние на функциите на всички органи и повишава общата устойчивост на организма. Въздушните бани могат да се разделят на топли /от 30-20 С/, прохладни / +20 – 14 С/ и студени / под 14 С/. Най - добре е да се вземат въздушни бани с леки дрехи, които пропускат въздуха. Най – подходящо е времето сутрин рано, когато въздухът е наситен с ултравиолетови слънчеви лъчи. Не е добре да се правят въздушни бани веднага след ядене. В облачно и ветровито време въздушните бани се намаляват. Продължителността на въздушните бани зависи от възрастта на детето. Започва се с 1-2 минути при новородени и се стига до 1ч и 30 минути, а за здрави деца и до 3 часа дневно. Въздушните бани са най – ефективни при съчетаване с движение.
Интензивната техника тук е още от самото раждане на детето да се оставя голяма част от времето голичко. Не е необходимо да се облича, а още по – малко да се повива. От една страна това дава свобода на движенията му, което е много важно за развитието на детето. От друга страна позволява нормално да работи терморегулацията му.
◙ Закаляване чрез слънцето
Известно е, че слънчевите лъчи имат лечебна сила. Особено важно е тяхното действие за организма в процеса на неговия растеж. Слънчевите облъчвания подобряват обмяната на веществата, увеличават количеството на червените кръвни телса и съдържанието на хемоглобина в кръвта, подобляват състава на лимфата, въздействат благотворна на работата на храносмилателната система и функцията на задстомашната жлеза, повишава общия тонус на организма и неговата устойчивост на инфекции. Слънчевите лъчи имат и противорахитично действие /под влияние на ултравиолетовите лъчи в организма се образува витамин Д, необходим за нормалното развитие на костната система/. Затова е изключително важно малките бебета да бъдат излагани достатъчно време на слънце.
Същевременно слънцето може да и да навреди, затова трябва да бъдем внимателни. Най – добре е слънчевите бани да се правят на брега на големи водоеми. Благоприятни са сутрешните часове до 11 ч. Между храненето и слънчевата баня трябва да има поне 1ч 30 мин. Започва се с 2-5 минути и се стига до 30-40 минути. По време на слънчевите бани главата трябва да е покритас шапка или чадър. Важно е да се следи за зачервяване или потене на детето.
Интензивният метод се състои в това, че времетраенето на баните се определя според индивидуалните особености на детето и неговото състояние.
◙ Закаляване чрез вода
Водата – това е най-силното и ефективно средство за закаляване. При обливане със студена вода в организма на човека настъпва своеобразна съдова реакция; съдовете на кожата се съкращават/ кожата избледнява/ и кръвта от периферията се насочва към вътрешните органи. След това потокът на кръвта отново се насочва от вътрешните органи към периферията, съдовете на кожата се разширяват, и човек чувства приятна топлина. Стеснението и разширението на кръвоносните съдове е една своеобразна гимнастика за тях, която тренира кожата, кара я по – добре да се приспособява към колебанията на температурата на външната среда.
Водните процедури рефлекторно влияят и на работата на всички органи – сърце, дробове, мозъчната тъкан, а следователно и на състоянието на нервната система, кръвообръщението и дишането.
Щадящата методика представлява обливане на цялото дете, като обливанията са регулярни, без прекъсване. Започва се с температура на водата 30-32 С и се стига до 16-18 С.
Интензивната методика – обливане със студена вода, без постепенно намаляване на температурата на водата. Важно е това да доставя удоволствие на детето, в противен случай процедурите трябва да се прекъснат докато детето не поиска отново само. Счита се, че в първите 24 часа след раждането е добре да се задества механизма на терморегулация у бебето. За целта се потапя трикратно във вана със студена вода.
◙ Контрастен душ
Когато детето порасне можем да го научим само да се закалява посредством контрастен душ. Отначало с контрастен душ на главата в три цикъла. Всеки цикъл започва с топла вода и завършва със студена. Температурната разлика за главата не бива да е толкова голяма както при тялото.
При тялото отново са необходими три цикъла, като постепенно се увеличава продължителността на обливането със студена вода. Главното е да е приятно. Привикването към контрастния душ трябва да става постепенно. Отначало с приятно хладка вода и еднократни обливания, а след това и с по-студена.
◙ Ходене боси
Към закалителните методи се отнася и ходенето боси. Както е известно стъпалото е специална част на тялото, тъй като в него има огромно количество нервни окончания - рецептори. Когато ходим боси ние правим своеобразен масаж на стъпалото и така тонизираме целия организъм. Освен това когато стоим боси на земята ние се освобождаваме от натрупаното статично електричество, което въздейства неблагоприятно върху биополето, предизвиква умора на нервната система, главоболие и др. Щадящият метод включва от м. Април ходене в къщи бос по чорапи, а през лятото и без чорапи. Интензивният метод – ходене по снега с боси крака. След това краката се измиват само с хладка вода.
Абонамент за:
Публикации (Atom)